Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник) 

Тези четири неща съм научил за бхакти – тя е напълно свободна, независима, идва по своя воля; много е ефективна; не знаем как работи; и е непреодолима.

Така че си мисля, че не мога да я разбера. Имам съвсем смътна представа. Именно затова вярвам. Вярвам, че работи. Дори и да не виждам да работи при мен. Въпреки това, като наблюдавам другите виждам, че работи много ефективно. Така че истински вярвам в това. Но ако не можете да повярвате, че този процес е какъвто се описва, трябва да го последвате. Тогава човешката съпротива и опърничавост са напълно разбити. Ето тук получихме метод за подхождане към по-висшата реалност, който ми се струва напълно приложим – понеже е толкова невероятен! Вярата е форма на духовно виждане, по-фино виждане; тя е отношение към по-висшата реалност: „Ако не можете да докажете нещо, трябва да се съгласите с него. Ако не можете да разберете нещо, трябва да го повярвате. А ако не можете да повярвате нещо, трябва да му се възхищавате, да го обичате и да го следвате.”

Не критичността на ума си, не интелектуалните ви способности са това, което трябва да приложите. А много фини човешки качества… които на практика са дарове – като вашата признателност, като вашата вяра, като обичта ви и покорството да следвате. Това е толкова красив начин да се подходи към нещо! Мисля, че той е ултра-модерен. То е революционен подход към по-висшата реалност. Имате ли някакви идеи какъв е източникът на този съвет? Откъде идва той?

Парамананда: Напомня ми на стила на Беинса Дуно.

Свами Тиртха: Други предположения?

Павитра: На мен ми напомня онези истории от Изтока, когато две групи философи водят дебат на дадена тема. И тези, които загубят, стават последователи на победителите.

Свами Тиртха: И така, Павитра казва, че цитатът е от Изтока. А Парам казва, че е съвременен съвет. Всъщност той идва от Джереми Тейлър, английски епископ от 17 век. Изключително забележително! „Ако не можеш да докажеш нещо, съгласи се. Ако не можеш да разбереш, вярвай. Ако не можеш да вярваш, следвай.” Затова нахам васами ваикунтхе – „Аз не живея на Ваикунтха, нито съм в сърцата на йогите. Но където Моите бхакти се събират в Моя прослава – там съм Аз.”

Знаете, бхактите обикновено са простодушни хора. Веднъж Пури Махарадж каза нещо много забавно в това отношение: „Сложна философия ли? Харибол – това е нашият отговор.” Виждате, преданите са наивни хора. Те не желаят да доказват своите истини. Готови са да се съгласят. Не искат да доказват, че бхакти-йога е най-добрият начин да се подходи към божествената реалност. Те просто са съгласни по този въпрос. Как работи – не могат да разберат. „Най-многото, което разбираме, е Харе Кришна и махапрасад. Това го знаем.“ Така че те не разбират, обаче вярват. И понеже са оптимисти и идеалисти и са чули на лекции, че „трансцендентност означава да вярваш невероятното“, те наистина вярват, че с времето ще се включат в божествената лила. Не могат да го докажат, не могат да го разберат, обаче се възхищават на тази концепция.

Защото нашето усъвършенстване не е за вярване. Някои казват, че да се пречистим е все едно да мием въглен, опитвайки се да го направим бял. Колкото и да се стараем, въгленът си остава черен. Затова ние вярваме, че той може да стане бял. Не можем да го докажем, не можем да го разберем, но твърдо вярваме, че някой ден ще намерим пътя си обратно към дома, при Бога. Как ще стане – не ни интересува. Това е Негова работа. Моята лична работа е истински да вярвам в това.

(следва продължение)