Sharanagati

Гурудев: Качество на учителя е да е милостив, а на ученика да е покорен, готов да следва. Ако учителят каже: „Това е бяло”, той да отвърне: „Да, бяло е.” Ако рече: „Черно е.” – „Да, черно е.” Това е покорност.

Бхактите например понякога били много послушни към Шрила Прабхупад. Той правел сутрешната си разходка, а на небето греела пълната луна. Той казал: „Луната е толкова студена, като лед!” Веднага писмо-резолюция обиколило всички храмове: „Прабхупад каза, че луната е от лед.” Прабхупад продължил разходката, а луната била жълтеникава. И той рекъл: „Тази луна е като пита кашкавал”. Следваща резолюция: „Прабхупад каза, че луната е като кашкавал”. Това е формално следване. Не стига просто да кажеш „това е лед” – истинският смисъл е да усетиш чувството, да разбереш.

Но определено трябва да сме покорни. И понякога покорността ни бива поставена на изпитание – доколко сме готови да последваме инструкцията… Вие казвате ли понякога „не” на Кришна? Най-напред сме покорни слуги. Учим се как да станем покорни слуги. А след това също можем да предявим своите искания.„Можеш да правиш каквото си искаш, но си мой!”

 Това е което имам предвид: че понякога казваме „не” на Кришна. Много пъти в живота на Махапрабху виждаме това: „Просто ми кажете какво да направя и ще го направя. Аз не съм независим, аз съм ваш слуга.” Той казва: „Моля ви, искам да вървя. Дайте ми благословиите си за да мога да тръгна.” Приема ролята на подчинен. На това ниво ако кажеш „не” на Кришна, считам че Той ще бъде по-щастлив – поне така казват.

Ученик: Радхарани понякога Му казва „не”…

Гурудев: Радхарани… не. Но Вишакха Му казва. Вишакха Му казва. Защото Радхарани е наранена понякога, а когато си наранен, не можеш да протестираш. Но тогава идва Вишакха и защитава позицията на Радхарани. Вишакха, казват, е с тежък характер. Разбирате ли, отвън може да се види и да се защити повече. Отвътре не можете да се защитите кой знае колко, защото сте прекалено засегнати, така ли е? Когато сте влюбени в някого, понякога сте дотолкова наранени и огорчени, че не можете дори да помръднете. Но тогава идва приятелката ви и казва: „Хей, не се дръж така с моята приятелка защото ще те изритам!” Отвън е по-лесно да се овладее ситуацията отколкото отвътре. Затова Радха и Кришна тичат един след друг. Не могат да се откъснат един от друг. Единият донася все повече грижи, все повече болка и все повече щастие на другия. Те винаги тичат един след друг, гонят се един-друг. Не могат да живеят един без друг.

Така че да се казва „не”…. Кришна харесва покорните слуги. Но понякога противопоставянето донася повече вкус. Обаче съгласен съм, най-напред трябва да станем покорни слуги. Да казваме „да” на Кришна.