


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
(от лекция на Свами Тиртха, 24.08.2016 сутрин, Лудащо)
(продължава от предишния петък)
„Един ден, след като приключили сутрешните си задължения, като запалили свещения огън и предложили почетно място на Шрила Сута Госвами, великите мъдреци отправили запитвания с голяма почит по следните въпроси”.[1]
Нека сега насочим вниманието си към мъдреците, към техния начин на живот, защото искаме да се научим как се прави. Жертвеният огън – това бил центърът на сутрешните им дейности. Всъщност всички ние имаме жертвен огън в собствените си тела. Това е химическият огън, който гори вътре – огънят на храносмилането, който е енергийната квота, спомагаща за поддържането на нашето индивидуално съществуване. Ако не използваме тази енергия за свята цел, това е обикновен огън. Ако посвещаваме живота си на божествено служене, тогава е свещен огън, различен по качество.
Как се подхранва свещеният огън? Хвърляме зърно и изливаме гхи в пламъците. Но как да извлечем духовна полза от свещения огън в нечие тяло? Замисляли ли сте се за това? Щом човек има свещен огън вътре в индивидуалното си тяло, как може да се използва това? Много е просто: хранете брамините – сипвайте гхи и ориз в техните уста, в техния храносмилателен огън. Тъй като те са пожертвали своя живот за божествена цел, техният индивидуален огън гори за Бога. И ако ние удовлетворяваме брамините, ваишнавите и мъдреците по такъв начин, тогава правим жертвоприношение.
Добре, навярно вие не палите свещен огън всяка сутрин у дома си – това е възможно. Но хранете съпруга си всяка сутрин, хранете децата си всяка сутрин – тогава това е свещеният огън, в който поднасяте своето зърно и гхи. По този начин правите същото. Моля ви, съпруги, помнете това. Но трябва да напомня и на скъпите си братя, че за да получите сутрин своята закуска, трябва да посветите живота си на Бога. Защото тогава това е свещен огън.
Защо споменавам това? Защото вчера се съгласихме, че трябва да надмогнем ограниченията на времето. Навярно не можем да седим всяка сутрин в Наимишараня, да палим свещения огън и да слушаме „Бхагаватам” – напълно е възможно. При все това, винаги когато имате възможност, можете да практикувате в същото настроение, със същата посветеност и в същия дух. Тогава ще можем да извисяваме нивото на съзнанието си в съвсем незначителните ежедневни задължения.
И мъдреците предложили почетно място на Шрила Сута Госвами. Сута означава „колесничар” като функция, ала същевременно и „бард, минестрел” – разказвач на древни истории, говорещи за истината – това е другата му функция. Затова водещият, преподавателят, така да се каже, в тази среща е Сута Госвами. Почетно място – това е асана. Асана означава „позиция”, асана означава „възглавница”, и асана означава „мястото на Вяса” – тоест вяса-асана. Вяса е идеалният образ на духовния учител. Така че когато давате лекция в ашрама, трябва да станете представител на Вяса. Затова отдаваме уважение на лектора. Защото в този момент той или тя не са самите себе си, а са представители. И затова даването на лекция не е престижна позиция, а престижна позиция на служене. Тогава се превръщаме наистина в прозрачен посредник.
Но можете ли да се свържете с Вясадев? Може би можем да се свържем с някой, който е по-близо. Това е системата парампара. Системата парампара не е теория. Чрез тази толкова фина и изпълнена с преданост връзка и идентификация е възможно винаги когато говорите, учителят ви да говори. Когато ядете, той да се подхранва. А ако ви застигне уважение, то е за него. Това е системата парампара.
(следва продължение)
[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.5
Leave a Reply
