Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 24.08.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Един ден, след като приключили сутрешните си задължения, като запалили свещения огън и предложили почетно място на Шрила Сута Госвами, великите мъдреци отправили запитвания с голяма почит по следните въпроси”.[1]

Нека сега насочим вниманието си към мъдреците, към техния начин на живот, защото искаме да се научим как се прави. Жертвеният огън – това бил центърът на сутрешните им дейности. Всъщност всички ние имаме жертвен огън в собствените си тела. Това е химическият огън, който гори вътре – огънят на храносмилането, който е енергийната квота, спомагаща за поддържането на нашето индивидуално съществуване. Ако не използваме тази енергия за свята цел, това е обикновен огън. Ако посвещаваме живота си на божествено служене, тогава е свещен огън, различен по качество.

Как се подхранва свещеният огън? Хвърляме зърно и изливаме гхи в пламъците. Но как да извлечем духовна полза от свещения огън в нечие тяло? Замисляли ли сте се за това? Щом човек има свещен огън вътре в индивидуалното си тяло, как може да се използва това? Много е просто: хранете брамините – сипвайте гхи и ориз в техните уста, в техния храносмилателен огън. Тъй като те са пожертвали своя живот за божествена цел, техният индивидуален огън гори за Бога. И ако ние удовлетворяваме брамините, ваишнавите и мъдреците по такъв начин, тогава правим жертвоприношение.

Добре, навярно вие не палите свещен огън всяка сутрин у дома си – това е възможно. Но хранете съпруга си всяка сутрин, хранете децата си всяка сутрин – тогава това е свещеният огън, в който поднасяте своето зърно и гхи. По този начин правите същото. Моля ви, съпруги, помнете това. Но трябва да напомня и на скъпите си братя, че за да получите сутрин своята закуска, трябва да посветите живота си на Бога. Защото тогава това е свещен огън.

Защо споменавам това? Защото вчера се съгласихме, че трябва да надмогнем ограниченията на времето. Навярно не можем да седим всяка сутрин в Наимишараня, да палим свещения огън и да слушаме „Бхагаватам” – напълно е възможно. При все това, винаги когато имате възможност, можете да практикувате в същото настроение, със същата посветеност и в същия дух. Тогава ще можем да извисяваме нивото на съзнанието си в съвсем незначителните ежедневни задължения.

И мъдреците предложили почетно място на Шрила Сута Госвами.  Сута означава „колесничар” като функция, ала същевременно и „бард, минестрел” – разказвач на древни истории, говорещи за истината – това е другата му функция. Затова водещият, преподавателят, така да се каже, в тази среща е Сута Госвами. Почетно място – това е асана. Асана означава „позиция”, асана означава „възглавница”, и асана означава „мястото на Вяса” – тоест вяса-асана. Вяса е идеалният образ на духовния учител. Така че когато давате лекция в ашрама, трябва да станете представител на Вяса. Затова отдаваме уважение на лектора. Защото в този момент той или тя не са самите себе си, а са представители. И затова даването на лекция не е престижна позиция, а престижна позиция на служене. Тогава се превръщаме наистина в прозрачен посредник.

Но можете ли да се свържете с Вясадев? Може би можем да се свържем с някой, който е по-близо. Това е системата парампара. Системата парампара не е теория. Чрез тази толкова фина и изпълнена с преданост връзка и идентификация е възможно винаги когато говорите, учителят ви да говори. Когато ядете, той да се подхранва. А ако ви застигне уважение, то е за него. Това е системата парампара.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.5