Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Шри Чайтаня Махапрабху продължи към Джаганнатха Пури с четирима от Своите предани, възпявайки святото име на Бога, Харе Кришна мантрата, с голям плам. Всеки ден Шри Чайтаня Махапрабху лично отиваше до някое село и събираше голямо количество ориз и друго зърно за приготвянето на прасадам. Имаше много реки по пътя и при всяка река имаше събирач на такси. Ала те не възпираха Бога и Той им даряваше милостта си. Най-накрая Той достигна до селището Ремуна. Муртито на Гопинатха в храма на Ремуна бе много привлекателно. Бог Чайтаня посети храма и предложи Своите почитания с голяма преданост.“[1]

Много е хубаво, когато Шрила Прабхупада дава подробности. Той казва: на пет мили западно от гара Балешвар се намира селцето Ремуна. От еди кое си кръстовище завивате наляво, после надясно и там ще намерите Кришна. Каква висша форма на грижа за детайлите от страна на един чист предан. Красиво е!

„Когато Шри Чайтаня Махапрабху предложи почитанията си в лотосовите нозе на муртито на Гопинатха, короната от цветя върху главата на Гопинатха падна върху главата на Чайтаня Махапрабху. Когато цветната корона падна на главата Му, Шри Чайтаня Махапрабху много се зарадва и пя и танцува по различни начини заедно с отдадените си. Всички слуги на муртито бяха удивени от интензивната любов на Шри Чайтаня Махапрабху, Неговата изящна красота и трансценденталните Му качества. Понеже обикнаха Шри Чайтаня Махапрабху, те Му служеха по многообразни начини и тази нощ Богът остана в храма на Гопинатха.”[2]

Толкова често жадно чакаме някакви знаци: „О, Боже мой, моля те, дай ми знак.“ Но тогава Кришна ще рече: „Защо са ти други знаци, щом можеш да Ми се молиш? Нима това не е знак само по себе си – че можеш да се молиш?“ Ала понякога наистина се случват чудеса. Не, не, не, по-добре да кажа: чудото е постоянно, а понякога го долавяме. Ако посетите едно свято място и се помолите искрено, тогава несъмнено и ще получите.

Имам един приятел, който посетил гробницата самадхи на Рупа Госвами. Той казал: „О, Рупа Госвами! Ти си най-старшият, най-висшият напътстващ духовен учител на цялата сампрадая, затова моля те, дари ми милостта си!“ И веднага дошъл един пуджари и му дал гирлянд.

Обаче има и едно мъничко умение как да се молим. Защото някой ми каза, че се е молил пред самадхи-мандир на Бхактисиддханта Сарасвати. И молитвата му била: „О, ти си господарят на проповядването, моля те, дай ми възможност да направя нещо за теб.“ И когато се върнал в своята страна, толкова много задължения и задачи се струпали на главата му. Защото той бил забравил едно нещо – да се моли за сили да може да изпълнява служенето. Така че благословиите ще дойдат; бъдете внимателни за какво се молите.

Ето тук короната от цветя, украсяваща главата на Кришна, паднала на главата на Махапрабху. Какво означава това? То значи: „Аз нося този гирлянд – дали в тази или в онази форма, все е за Мен.“

(следва продължение)

1. „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 4.10-13
2. Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 4.14-17