Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Да запазиш трансцендентната си позиция

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

И така, смиреното ми предложение е да прочетем нещичко за божествените взаимоотношения от Шрила Рупа Госвами. За да завършим едно обучение, трябва да го започнем от началото. Ние сме готови да скочим на изводите, обаче въпреки всичко трябва да започнем от началото. Затова днес ще прочетем за неутралната любов към Бога. Вие харесвате ли неутрални отношения в живота си?

Кришна Прия: Не особено.

Свами Тиртха: Да, ако някой е неутрален, няма какво да направиш с това. Няма кой знае какъв обмен. И в един смисъл можем да кажем, че това е най-горчивото. Ако имам позитивна връзка с някого, това ме прави щастлив. Но много пъти сме говорили, че дори за една хубава кавга ни е нужен добър партньор. Да влезеш в конфликт – това предполага близка връзка. Наистина е така! С някой неутрален човек нямаш никакви конфликти, нали? Така е. Така че дори кавгата е взаимоотношение. Дори врагът ти е приятел. Внимавайте приятелите ви да не ви станат врагове, но се отнасяйте към враговете си като към приятели. Да имаш истински враг е дар от Бога. Наистина имам предвид, че да имаш добър партньор за разговор, качествен партньор за спор – това е дар. Защото то изважда нещо от теб – аргументация, отговори, реакции. Провокира те толкова много, че можеш да покажеш нещо от себе си.

Така можем да заключим, че няма кой знае каква полза от неутрални отношения. При все това, науката за божествените взаимоотношения започва с неутралната връзка към Бога. Защо? Защото на божественото ниво дори в неутралността има някакъв смисъл. Тя също има своето място. Не можем да работим с неутралните отношения в ежедневния си живот, но в божествените отношения те имат място.

“Шрила Рупа Госвами поднася своите почтителни молитви на вечната Върховна Божествена Личност, който винаги е тъй прекрасен и заради когото чистите предани са винаги заети в любящо трансцендентно служене. Тази трета част на „Бхакти Расамрита Синдху” описва петте основни вида предано служене – а именно неутралност, служене, приятелство, родителство и интимна любов. Тези пет теми ще бъдат подробно обяснени тук, и по този начин ще бъдат метафорично описани като петте вълни от западната страна на нектарния океан на предаността. Когато човек е способен да запази трансцендентната си позиция, неговото ниво се нарича неутралност в преданото служене. “[1]

И така, тук ни е дадена дефиниция: „Онзи, който действително е способен да съхрани своята трансцендентна позиция в преданото служене – това стъпало се нарича неутралност.” Имате ли някакви въпроси? Мисля, че сега имаме домашно – да се изкачим до това толкова високо ниво да съумяваме да запазваме духовното си съзнание. Така че когато смело и дръзко заявявате: „О, неутралността е нищо, кръгла нула!”, първо, моля ви, замислете се за миг. Дали сме способни да поддържаме духовната си позиция, духовното си съзнание, или не? Уви, често пъти не. Това означава, че не сме достигнали неутралното ниво в преданото служене. Тогава какво е нивото ни? Интимна любов; или най-висш екстаз? По-вероятно сме под нивото на неутралността.

Но кое се намира под неутралността? Атеизмът; нима това е нашето стъпало? Надяваме се, че не. Може би малко по-високо – ние поне не отричаме, че съществува Върховният. Тогава да не би да сме адхармачари? Адхармачари е човек, който не следва принципите на дхарма. Е, мисля, че това сме ние. Много пъти не можем да последваме принципите на дхарма, нали. Значи може би сме адхармачари. Или ако се принуждаваме да се владеем и да следваме своята садхана, можем да подобрим стандартите си и току-виж сме станали дхармачариследовници на дхарма. Обаче сред хиляди дхармачари, едва малцина са просветлени и съвършени. Духовното съвършенство и освобождение са нещо много рядко. Не знам дали вие се чувствате освободени или не, но е рядко. А сред множество освободени души, едва неколцина са емоционално свързани с Кришна. Ето оттам започва неутралността. Тези души поне са способни да запазват съзнанието за своята духовна идентичност.

И е много добре описано от ачариите как се случват тези прогресивни степени. Най-напред чуваме информацията за правилния начин на живот, но не можем да я следваме. После понякога се случва: „Днес успях да постигна нещо. Посрещнах изгрева. Не съм спал през деня.” Велики постижения! „Днес не бях буйно раздразнителен, само малко.” Това означава, че сте могли да постигнете нещо; много пъти забравяте, но понякога успявате да си спомните. После следващото ниво е, когато се справяте добре, но понякога не успявате. През по-голямата част от времето поддържате добър стандарт, и само понякога идват грешките, сянката ви отново ви покрива, предишните навици се завръщат. Обаждат се: да видят дали се отнасяте добре към старите си познайници или не. А сетне на следващото ниво това изчезва и най-сетне преданото служене се утвърждава в сърцето като неоспорим факт.

Но знаете ли, независимо дали сте на нивото на провалите, или на стъпалото където сте през повечето време добре, или сте на съвършеното ниво, от оттатъшната страна – всички ви обичат и ви се радват. Има някой, който ви очаква. Когато за първи път сте чули за възможността да се усъвършенствате, в духовното небе е настанал голям празник. Когато сте направили първите си крачки в духовния напредък, всички полубогове са скачали от радост. Когато ви е сполетял първият ви провал, Кришна се е усмихвал. А когато сте осъществили първото си постижение, Той се е усмихвал дори още по-очарователно. Така че не се притеснявайте. Не се колебайте да направите първите си стъпки. Бог е добър. И вие също трябва да станете добри! Неговата работа е свършена. Сега идва вашата част.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 35

 



Leave a Reply