Sharanagati

Някога имахме една крава – беше много необикновена. Много, много месеци след като теленцето й порасна, тя вече трябваше да спре да дава мляко, но даваше – година и половина – две, много дълго време. Всеки ден даваше по един литър мляко. Малко, но постоянно. Но когато имаше празник или идваха някои от бхактите – тя даваше литър и половина. Усещаше: сега е нужно повече, ще дам повече. Беше много, много добра…

По онова време бхактите бяха наистина бедни, страшно бедни… Правеше се сабджи само от плевелите в градината – а плевели имаше достатъчно. Има някои видове, които са много добри. Имаше и малко брашънце в кухнята – на практика нищо! Лобода – готвили ли сте шак от лобода? Много е добър, най-добрият! И оставаше единствено кравата, да даде малко мляко. Бяха хубави дни… Е, хубави в спомените, не беше лесно да се живеят… Но тогава човек разбира какво е да зависиш от божествената милост. Защото е лесно да гладуваш когато ИМА храна, понеже тогава изборът си е твой. Когато обаче няма храна… изборът е на Кришна. А това е по-трудно за следване.