Archives

Calendar

September 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




В трета глава на „Бхагавад Гита”, стих 33, Кришна казва: “Дори човекът  в знание постъпва според собствената си натура, понеже всеки следва природата, която е придобил от трите проявления, гуните. Какво може да се постигне чрез нейното потискане?”

 

 

Основната идея в този стих е, че всеки постъпва според настоящата си обусловеност. Всеки следва своята природа; но природата има двойствен смисъл. Можем да говорим за придобита, повърхностна природа, която се променя през цялото време: от младост към старост, от това тяло към друго, от невежество към познание и сетне отново към невежество. Тази повърхностна природа винаги се мени; но има друга природа, която е неизменна. Сега е пролет, преди няколко месеца бе тежка зима, ще дойде и лято. Тъй както тази външна природа винаги се изменя, повърхностната част на човешката природа – която е придобита, която не е истинската – също се мени. Mожем да действаме и на двете нива. Ако постъпвате на повърхностно ниво, делата и резултатите също ще бъдат променливи. В това липсва устойчивост. Устойчивост ще има единствено в реакцията. Реакцията неминуемо ще дойде.  Каква ще бъде – зависи от постъпката. Ако действаме в плиткото няма как да проникнем в дълбочина. Но гмурнете ли се надълбоко в собствената си идентичност, стремейки се да действате на това ниво, ще постигнете устойчивост. Там ще можете да се докоснете до вечността.

 

Дори човекът в знание постъпва според собствената си натура…” Не можем да кажем за всеки, че притежава знание; малко или много всеки е ограничен от невежеството. А от невежеството идват множество резултати – страдание, а ако има страдание има и страх. Невежеството е извор на много злочестини в живота. Когато тънем в това основно невежество, ние не знаем кои сме наистина, в дълбочина. И несъмнено ще действаме само на повърхността. Тази повърхност е обременена от страх, нещастие и ненавист. Нека разсъдим кои сме наистина. По този начин ще можем да помъдреем. Но дори и човек с голяма мъдрост постъпва и ще продължава да постъпва според своята природа. Откъде идва тази природа?

 

всеки следва природата, която е придобил от трите проявления, гуните.” От това разбираме, че сме зависими. Дори най-мъдрият остава обусловен от гуните. Както знаете това са невежеството (тамас), страстта (раджас) и добродетелта (саттва). Всяка област в живота ни е предопределена от тези материални влияния. Но тук Кришна казва „придобитата природа”. Това не е изначалната природа; това е което обличате върху душите си. Точно както имате различни дрехи, така навличаме върху себе си различни идентичности и това наричаме „придобита природа”. Черпим природата си от неправилен източник, защото ако тя идва от материалните гуни, значи ще е материална. В този смисъл придобитата природа ще е материална. Ако имаме друг, духовен извор, тогава ще можем да почерпим от него, да разберем духовната си идентичност, която не е придобита природа, а изначалната.

 

Но след това Кришна задава въпроса: Каква е ползата от потискането на тази природа?” Как бихме могли да преодолеем тези ограничения? Ако се опитате да спрете вятъра, това е невъзможно. Но има тайна мантра за спиране на вятъра и ако я знаете всичко може да се случи. Можем да кажем, че е безполезно да се върви срещу природата – дори срещу придобитата природа.  Непостижимо е, защото колкото и да се опитваме да се овладеем, сетивата ще излязат извън контрол. Тялото ни има своите ограничения. В този смисъл можем да кажем, че контролът е безполезен, защото природата ще предяви претенциите си. По изкуствен начин е почти невъзможно да се овладеят тялото и желанията.  Така че докато се движим на нивото на придобитата си природа, докато се плъзгаме по повърхността,  тя просто помита душите ни и духовните ни желания.  Но ако се гмурнете надълбоко в духовната равнина, повърхностните променливи вълни просто ще секнат.

 

Така че ако овладеем своята придобита природа се разкрива пътят към божествената природа. Затова практиката е изключително полезна ако искате да се развивате. Тази практика се нарича садхана.



Leave a Reply