Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Кое е по-въздигащо за душата – когато има някаква трудна ситуация, но ти я виждаш като дадена от Бога, или когато просто отхвърляш материалните неща – привързаността към материалното щастие? Когато не си прекалено привързан към материалните неща – това ли повече въздига душата; или другото – когато има страдание, а ти го виждаш като дадено от Бога?

Свами Тиртха: Ако разбирам правилно, това са двете възможности: или да гледам на житейските трудности като на дар от Бога, или просто да се отказвам от материалното щастие – това ли е въпросът? Ако Вие бяхте Господ, който от двата подхода бихте предпочели?

Отговор: Зависи от наклонностите на специфичната душа.

Свами Тиртха: Моето предпочитание би било към тези, които приемат трудностите като дар от мен. Защото мисля и чувствам, че това е по-висш тип съзнание. Просто да отричаш нещо или да си независим от материалното привличане – добре, това е хубаво. Но то не непременно е свързано с Бога. Докато, ако сме способни да приемаме дори трудностите в живота като знак от Него, като дар от Него – което е много по-възвишено разбиране – тогава сме много по-свързани с Него. Затова смятам второто за много по-изтънчен подход към божественото.

Но ако се позовем на „Гита“(7.16), там Кришна описва четирите категории хора, които се обръщат към Него. Как е казано? Тези, които страдат; тези, които имат някакви материални стремежи; тези, които са любознателни, любопитни; и мъдрите. Това са четирите типа. Първите три категории можем да наречем начинаещи, те са един вид търсещи. Или преследват материални амбиции и искат материални благословии от Господ, или страдат и искат да сложат край на материалните си страдания чрез Бога. Или пък са просто любопитни и искат да пробват нещо ново. Можем да кажем, че това са търсещите, те търсят нещо. Но какво да речем за мъдрия, четвъртата категория? Той вече не търси. Макар да е назован „онзи, който търси Абсолютната Истина“, той не е просто търсач. Можем да го наречем практикуващ. Виждате ли разликата между търсещ и практикуващ? И така, от обикновени търсещи, независимо какви са мотивите ни, трябва да израснем до практикуващи. Няма значение с каква мотивация сте дошли. Но има значение с каква мотивация оставате. Ако мотивацията ни е да израстваме, е най-добре.

И в края на краищата, преданите винаги са щастливи, винаги са доволни. Защо? Защото ние знаем, че ако имаме преданост, тогава всичко, което ни е необходимо за духовно израстване, ще ни бъде дадено. Две основни неща са необходими. Едното е знание или мъдрост, а второто е непривързаност. Предаността е първа, а синовете на Бхакти Деви са Гяна и Вайрагя – те ще дойдат автоматично. Не просто отречение, а свобода от привързаност.

Мнозина духовни практикуващи минават по пътя на страданието. Но трябва да има и други пътеки. Не само чрез трудностите можем да израстваме, можем да растем и в благоприятни условия.