Archives

Calendar

June 2020
M T W T F S S
« May    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Ravana-Sita

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Шридхар Махарадж продължава: „Веднъж Шри Чайтаня Махапрабху гостувал на един първокласен преданоотдаден от школата Рамануджа, който бил поразен от похищението на Сита Деви от Равана.”[1]
Вие най-вероятно знаете историята. Рамачандра е божествен аватар, появил се на тази планета Земя, а Негова спътница е Сита Деви. Той е божествен принц, а Тя е Неговата любима. И защо тяхната история е известна през последното хилядолетие? Защото във връзката им имало криза, наречена раздяла. Насилствена раздяла, тъй като Сита Деви била отвлечена. Равана, страховитият враг, я похитил. 
„Този бхакта дал на Бога да се храни, но самият той спазвал пост и непрестанно хлипал и ридаел. Махапрабху го запитал: „Защо не вземеш да хапнеш нещо?” Той отвърнал: „Искам да умра. Чух, че моята възлюбена Майка Джанаки, Сита Деви, е била отмъкната от един демон! След като се налага да слушам това, след като тази вест се докосна до ушите ми, искам да умра. Не желая да живея повече!” Тогава Махапрабху го утешил: „Не, не, не бива да мислиш така. Сита Деви е самата Лакшми Деви. Тя е чинмая, въплътено съзнание; Нейното тяло не е съставено от никакви материални елементи. Снагата на Сита Деви не е направена от плът и кръв. Така че как можем да говорим за насилствено отвличане – та Равана не е могъл дори да се докосне до Нея, не е могъл дори да Я зърне! Обликът на Сита Деви е съставен от такава субстанция, че Равана не би могъл нито да Я види, нито да Я досегне. Това е факт. Затова недей да тревожиш в ума си. Такава е истината, казвам ти, така че вземи си прасадам.” И тогава предано отдаденият приел прасадам.”
Обикновено ние, хората, в криза реагираме по два начина. Ако сте под напрежение, едното решение е да преяждате; другата реакция е, че въобще не можете да се храните. Така че реакцията на чувствата и съзнанието ви се проявява в съвсем елементарните, ежедневни, телесни функции. Дойдат ли лоши новини, ще изпитате някакво неприятно чувство в тялото си. Но тук преданият, обезсърчен от отвличането на Сита Деви, получава добри вести. „Не се тревожи! Врагът не е могъл да Я докосне, не е могъл дори да Я зърне”. Макар Равана да си мислел, че може да види Сита Деви и да я отмъкне, понеже бил омаян от красотата на Сита, тук разбираме, че той не е видял самата Сита Деви, а само някакво нейно отражение. Ала дори отражението Ѝ било толкова красиво! Само си представете, ако той можеше да зърне истинската Сита. 
„По-късно Махапрабху продължил да пътува на Юг и на едно място сварил бхактите да четат „Курма Пурана”, където се споменавало, че когато Равана дошъл да отвлече Сита, тя намерила убежище, влизайки в огъня, а богът на огъня Агни върнал на Равана една имитация на Сита; и именно тази мая-Сита отнесъл Равана. Тогава, след като погубил Равана и спечелил победата, преди да си вземе Сита от Ланка, Рамачандра рекъл: „За да докаже непорочността си, нека Тя влезе в пламтящия огън и ако премине това изпитание, Аз ще я приема. Цяла една година Тя живя в демонско семейство, затова не мога непосредствено да вярвам в целомъдрието Ѝ.” 
Защото ако една жена е под властта на друг мъж, съществува риск. Но никога не бива да забравяме, че Сита Деви никога не е била под властта на друг мъж. При все това, за да насочи хората и обществото по пътя на дхарма, Рамачандра поставил този изпит. 
„Тогава толкова много преданоотдадени заплакали, но по заповед на Рамачандра бил накладен огън и Сита Деви трябвало да влезе в него. Когато пламъците стихнали, Тя излязла оттам с усмихнато лице, а бхактите завикали: „Джая! Сита Деви ки джая!” Така пишело в „Курма Пурана” и Махапрабху помолил четящия: „Моля те, дай Ми оригиналната страница, а добави написано наново копие в книгата; познавам един брамин, който е изключително притеснен, мислейки си че Сита Деви наистина е била отвлечена от Равана. Искам да му покажа тази древна страница, за да го убедя, че не просто съм го утешавал, а че си е написано в шастра, че Равана не е могъл да докосне истинската Сита Деви, защото Тя е олицетворено съзнание, а не материя, плът, кръв, кости или нещо подобно.”
Това показва, че Сита Деви и Рамачандра са не само божествени същества, слезли на тази земя, но Те също така олицетворяват нещо. Рамачандра символизира съзнанието у човека. Тъй като е мъж, принц, Той олицетворява една от главните мъжки характеристики, а именно интелекта. Сита Деви представя женския принцип, Тя е сърцето, чувствата. И виждате: ако интелектът и чувствата са разделени, това е голяма трагедия. И двете страдат. Интелектът страда от липсата на емоционалността; а чувствата умират в отсъствието на обожаемия мъжки характер. Така тази древна, божествена история ни разказва по толкова красив и очевиден начин, че трябва да обединим своите способности. Човешките същества, ние, спадаме към вида хомо сапиенс – същества, надарени с интелект. Понякога това се вижда, друг път не си личи чак толкова. Все пак принадлежим на тази категория. А това живо същество, надарено с някакъв интелектуален капацитет, има също така и сърце. 
И така, тази притча ни учи, че когато сърцето и интелектът вървят заедно, когато действат заедно в хармония, тогава всичко е блаженство. Но щом интелектът ни е откъснат от нашето сърце, или щом сърцето ни се отдели от ума ни – това е трагедия. Затова трябва да се стремим да хармонизираме тези си две способности – интелектуалната и емоционалната страна. Можем да направим паралела, че философията е интелектуалната страна, а религията – емоционалната. А Шрила Прабхупад казва, че „Философията без религия е суха и куха, а религията без философия е сантиментална.” Помислете дълбоко върху това. Нека се стремим да обединим двете способности, с които разполагаме. От една страна трябва да дадем сърце на ума си, а също и да вразумим сърцето си. Трябва да се стремим да постигнем хармонично единство на тези две сили.
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба”, „Измаменият Равана” от Шрила Шридхара Махарадж

 



Leave a Reply