Sharanagati

“За онзи, който е установен в себереализацята, всичко е еднакво – било то камък или злато.”[1] Вие имате ли такава сила? Има два начина да постигнете това. Единият е да гледате на златото като на камък. Другият е да виждате камъка като злато. Първият е за йогите, те трябва да се много отречени и да гледат на златото като на камък – толкова незначително. А вторият, когато виждате дори камъка като злато, е за тези, които обичат. Любовта ще изкриви виждането ви. За щастие. Какво означава това? Че ако имате тази божествена визия, това божествено вдъхновение, дори най-обикновеното, незначително нещо ще стане безценно, защото ще ви напомня за оригинала. Ако имате късче злато, то е много ценно за вас. Но ако всичко наоколо ви е от злато, то губи стойността си. Тогава, като се натъкнете на нещо дървено или каменно, то става ценно, понеже е уникално.

Обаче трябва да сме много внимателни. Знаете, да се правят мурти, форми на Бог, от скъпоценни метали е напълно подобаващо. Когато поставиха божествата Панча Таттва в Маяпур, събраха тонове скъпоценни метали. А обичайно кранчетата на чешмите, които имаме, са или от пластмаса, или от обикновени метали. Това е нормално. Но когато започнете да си правите кранчетата от злато, а муртите от пластмаса, това е грешка. Виждам, че не ми вярвате, но това наистина се е случвало. По-добре златото да не е в банята, а на олтара. Защото най-вероятно не сте на нивото да гледате на златото и камъка по еднакъв начин.

Имате ли някакви въпроси? Да, моля?

Въпрос на Сарвабхаума: Ако не греша, в следващия текст се казва, че ако можеш да гледаш на приятели и врагове с еднакъв ум, си дори още по-напреднал. Въпросът е защо взаимоотношенията с другите хора са толкова трудни, та човек се счита за по-напреднал ако е способен да общува подобаващо?

Тиртха Махарадж: О, много е просто – камъните не отговарят. Затова е много лесно да си добър приятел с камъните. Обаче със съпругата…? Тя говори! Понякога е доволна, друг път… още по-доволна. Така че човешките същества отвръщат, затова е по-трудно да се хармонизира ситуацията. Ако направиш грешка спрямо някой камък, ответ няма. Най-много да си удариш главата, нали? Но ако допуснеш грешка спрямо човек или каквото и да било друго живо същество, ответ ще има. Не само те ще възроптаят, но и самият ти ще чувстваш някакво емоционално напрежение. Най-голямото щастие извличаме в общуването с хората, но и най-големите проблеми възникват в общуването с хората.

Ала както за предишния стих говорихме, че има решение как по два начина да съзерцаващ еднаквостта между камъка и златото – единият е да виждат всичко като каменно, а другият да виждаш всичко като златно – по същия начин и в човешките взаимоотношения има два начина да съзираш еднаквостта между приятели и врагове. Единият е да гледаш на всеки като на враг. Това би бил много тъжен свят! Другият е да виждаш всекиго като приятел. И по моето скромно разбиране, този вторият е духовният начин.

Така че това е единият начин да се елиминира двойствеността – да виждате само доброто, да приемате само доброто. Защото светът, обкръжаващото, зависи от вашата способност да подбирате. Ако Кришна речеше да обърне внимание на всички грешки на човешките същества, мисля, че би имал всички права и всички причини да счита всекиго за враг или за пропаднал грешник. Но какво било виждането на Чайтаня Махапрабху? Малко по-различно. Той не проверявал списъка с предимствата и недостатъците ви; Той казал: “Нека всеки дойде под знамената на святото име!” Така че един йоги, един истински мистик, има тази сила – да гледа по еднакъв начин. И ние не бива да сме такива скъперници да виждаме само лошото у другите, дори и да го има. Това не е наша работа. Нашата работа е да виждаме доброто, перспективата, бъдещето. Такива позитивни очаквания могат да помогнат на другия да се развива. Затова не бъдете толкова свидливи да имате това еднакво виждане според по-ниската преценка. Имайте великодушието да гледате по еднакъв начин според по-високата преценка. Тогава сте истински йоги, тогава сте истински мистици.

На друго място Кришна казва, че „постигналият съвършенство вижда всекиго като приятел; той обича всички и всички го обичат”[2]. Което, казвам ви, е много трудно постижимо. Дори някой да обича всички – едната страна да е налице – не винаги от другата страна ще срещне същото отношение.

Както и да е, да обобщим: нашето отношение и нашите връзки с хората зависят от духовната ни извисеност. Колкото по-високо ниво сте постигнали, толкова по-добри взаимоотношения ще имате. Така че това е един признак, едно мерило. Познавам такива хора, които всички харесват.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита”, 6.8

[2] „Бхагавад Гита” 5.7