Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Споменахте преди, че е добре да имаме приятели навсякъде и аз исках да попитам: кой е истински приятел?

Свами Тиртха: Вие трябва да бъдете истински приятели за другите! Недейте да чакате другите да се отнасят приятелски с вас; вие им бъдете приятели. Тази история също започва от вас. Не очаквайте да ви обичат и оценяват, но се стремете вие да служите на другите и да ги обичате.

Прем Прасад: Стига да го разбират. Защото понякога те не разбират.

Свами Тиртха: Това си е тяхна работа. Нашата работа е да се отнасяме приятелски.

Прем Прасад: Няма да се случи изведнъж. Бавно-бавно.

Свами Тиртха: Бхавно[1]. Ако сме пълни с бхаава, тогава ще се случи. Защото в този смисъл приятелството не е чувство. Не е нещо, което ме удовлетворява мен, което ми е приятно на мен. Приятелството е визия. То е отношението ни към нещата като цяло – приятелско отношение. Да си в добри отношения в Бога – това си е философия, можем да кажем. Не е чувство, а виждане. Любовта не е чувство, а виждане. Тя е състояние на съзнанието. Защото чувствата идват и си отиват, променят се през цялото време. Те са продукти на ума. В повечето случаи – на неконтролирания ум. И какъв ще бъде резултатът – тези горчиви плодове, за които говорихме в началото. Очаквате от другите да ви направят щастливи. Това е романтично! Романтично се равнява на глупаво, но казано по-учтиво. Бъдете умни! Умейте да виждате отвъд матрицата.

Приятелското разположение е цялостен подход към живота. Това не е очакване, а служене, отношение. Познавам човек, който има такова приятелско благоразположение практически към всички. Обаче има такива, които считат дори и него за враг. Но това си е тяхна работа. Вашата работа е да добиете такова приятелско отношение.

Все пак, да бъдем практични: кой е истински приятел – това е много добър въпрос. Защото обикновено хората смятат за „приятел” някой, който замазва грешките ни. Да речем, сред бхактите сте много добри приятели с някого: „Аз си знам твоята мая, пък ти не излагаш на показ моята мая. Първи приятели сме! По този начин си служим добре един на друг, нали? И сме в дълбоко разбирателство.” Нима това е истински приятел!? Ти залиташ близо до ръба, а някой идва и те блъска надолу – това добър приятел ли е?! Не е! Добър приятел е този, който ще дойде да те спаси, като ти посочи проблемите ти.

Обаче и онези, които са начинаещи в това отношение, също ще дойдат да ти навират в носа всичките ти недостатъци, да ти покажат какъв си всъщност. Обикновено това е обидно. Ала майсторската степен тук е да показваш на хората истината за самите тях по такъв начин, че те да се радват на това и да го приемат. А гросмайсторското ниво на казване на истината е когато се прави с такъв заряд на обич, че на човек дори не му и минава през ум да се обиди или нещо такова. Той не се засяга.

Прем Прасад: Трябва да се радваме, когато ни посочват слабите ни страни.

Свами Тиртха: Да, трябва да сме готови за това. Защото то е скок в тъмното, нали? Но се надяваме, че като скочим, ще има кой да ни хване. Затова можете да се чувствате в безопасност.

(следва продължение) 

[1] Игра на думи; „бавно” на български по звучене напомня на „бхаава” (изпълнено с чувства) на санскрит