Sharanagati

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013)

Какви са различните разбирания за святото име извън бхакти традицията? Бих искал да прочета от не-ваишнавски източници в хинду традицията, само за да видим, че всички са ваишнави.

Най-напред от „Мантра-йога Самхита”. Този откъс е за джапа. В „Гита” Кришна казва: „Аз съм джапа”[1]; това не значи, че Той е броеницата, а джапа-медитацията.

„Онова, което чрез мисленето (манана) дарява освобождение от материалния свят (трана) се нарича ман-тра. Онова, посредством което чрез джапа, (повтарящото се мълвене или рецитация на мантрата според определени правила) садхака (практикуващият) е защитен или освободен, се нарича мантра. Чрез постоянство в джапа, садхака несъмнено постига сиддхи (съвършенство). Като отдръпва ума си от светските обекти, следвайки съвършено смисъла на мантрата, човек трябва да изпълнява джапа нито бързо, нито бавно, а със средна скорост. Повтарящото се произнасяне или рецитиране на дадена мантра се нарича джапа. Джапа бива три вида: манаса, упамшу и вачика. Манаса-джапа е недоловима дори за слуха на мантруващия. Упамшу-джапа достига до слуха само на мантруващия. А при вачика-джапа мантрата се произнася ясно и високо. Упамшу-джапа е десет пъти, а манаса-джапа е хиляда пъти по-плодотворна от вачика-джапа.

Джапа с прекалено бавна скорост води до болест. А джапа с прекалено бърза скорост води до унищожение на богатството. Мантра, в която е вдъхнат живот или виталност, несъмнено е плодотворна.” Значи ако мантрувате правилно, от сърце и душа, това определено ще даде плод. „Без да се вложи живот в мантрата, джапа единствено като комбинация от няколко срички никога няма да доведе до никакви сиддхи, дори и да се изпълнява милиони пъти. Когато една мантра се повтори 100 000 стриктно в съответствие с тази форма  –  естествено и истински – плодът от такава джапа се равнява на 10 милиона джапи.” Какво означава това? Че ако я изпълнявате правилно, тя е сто пъти по-ефективна. „Това развързва възела в сърцето, всички органи се подсилват, садхака е споходен от щастливи сълзи и усещане за настръхване, той получава заръките на муртите и гласът му се изпълва с радост – няма съмнение във всичко това.”

„Ману Самхита” казва: „Всички ведически ритуали, възлияния и жертви отминават. Но чрез тази нетленна сричка ом може да бъде познат Брахман, а също Праджапати. Казва се, че жертвоприношението на призоваването – тоест джапа – е десет пъти по-добро от обикновеното жертвоприношение, ако е едва доловимо е стократно по-добро, и хилядократно ако е наум. Четирите домашни жертвоприношения, наред с обичайните възлияния не струват и една шестнадесета част колкото призоваването чрез джапа. Чрез това призоваване дори браминът става без съмнение съвършен, независимо дали прави нещо или не, и тогава такъв брамин се нарича майтра, или стабилно установен.”

А сега в по-приятелски води: „Нитай би прибягнал до всякакви средства, за да накара хората да повтарят името на Бог Хари. Чайтаня казва: „Името на Бога притежава огромна святост. То може и да не дава непосредствен резултат, но някой ден неминуемо ще принесе плод. То е като семе, оставено в къща; след много дни къщата рухва, а семето, попадайки в пръстта, покълва и в крайна сметка дава плод.” Това е от Рамакришна.

За святото име и най-доброто мантруване, Рамакришна казва: „Повтаряйки името на Кришна или Рама, човек превръща физическото си тяло в духовно.”

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 10.25