Sharanagati

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013) 

(продължава от предишния понеделник) 

За да продължим в предишното настроение, ще цитирам друг човек, Епиктет. Той бил роб, след това бил освободен и станал известен философ. „Ако имаме разум, не бива да правим нищо друго, било пред хората, било насаме, освен да славим и благославяме Бога, и да Му въздаваме благодарност. Нещо повече: тъй като повечето от вас вървят в слепота, нима не бива да има някой, който да изпълнява това задължение и да възпява славата Божия от името на всички? Какво друго би могъл да прави сакат и възрастен човек като мен, освен да въздига хвала на Бога? Да бях славей, бих пял като славей. Да бях лебед, бих пял като лебед. Но тъй като съм разумно създание, аз трябва да славя Бога. Това е задачата ми и аз я върша. Няма да изоставя това задължение докато ми е дадено и призовавам всички ви да се присъедините към същата песен!” Досущ като един предшественик на Махапрабху: „Присъединете се към тази песен!”

Джили, суфи мистик от Петнадесети век. „Няма достъп до познанието за Бога, освен чрез посредничеството на Неговото име и качества. А тъй като всяко име и всяко качество се съдържат в името Аллах, следователно няма достъп до познанието за Бога, освен по пътеките на Неговото име.” Колко имена има Богът в исляма? 99 плюс едно в рая.

Аттар е следващият автор, отново суфи учител, Тринадесети век в Персия. „Привечер той (героят) влезе в руините, където намери делва със злато и скъпоценности, покрита с дъска, на която бе издълбано името на Бога. Приятелите му си поделиха златните скъпоценности, но нашият герой каза: „Дайте ми тази дъска! Любимото ми Име е на нея.” И не спря да го целува цял ден. Благодарение на последвалите благословии той достигна такова ниво, че една нощ в съня си чу глас да му каза: „О, приятелю Мой! Другите се зарадваха на златните съкровища, но ти се радваше единствено на Моето име. Затова Аз отворих за теб дверите на знанието и мъдростта.”

„Чудесата на святото име”, европейска мистична книга, казва: „Божественото име наистина е мина от богатства. То е изворът на най-висшата святост и тайната на най-голямото щастие, на което човек може да се надява в този свят.”

„Онзи, който се моли непрестанно, обединява цялото добро в това едничко нещо.” Свети Симеон Нови Богослов, Десети век, от Константинопол.

Ричард от Свети Виктор, шотландски мистик-философ от Дванадесети век: „Това е призоваването на името, това е притежаването на спасението, получаването на целувките, единението в ложето, сливането на света с душата, в което всеки човек е спасен. Защото с такава светлина никой не може да е сляп, с такава сила никой не може да е слаб, с такова избавление никой не може да погине.” Това е много висше разбиране! Получаване на целувки – къде другаде може да прочетете това, освен в нашите шастри?

Бернардино де Сиена, италиански мистик от Петнадесети век, който проповядва преданост към святото име, казва: „Най-доброто изписване на името на Исус е онова, което може да се открие в съкровената сърцевина на сърцето; след него е описаното с думи; и накрая е видимото име – написано или гравирано. Ако телесните очи постоянно са излагани на него, то скоро ще стане видимо за окото на сърцето – онова вътрешно, духовно око на душата.”

И така, следващият въпрос е – щом разбрахме, че възхвалата на светите имена прониква всички различни култури и векове, тогава какво е специфичното чувство при нас?

(следва продължение)