Sharanagati

Гуру е… какво? Нека довършим изречението един по един. Ще слушам вашите версии, как бихте довършили изречението. Гуру е…?

Дамодар: Всичко.

Тиртха Махарадж: Всичко? Как всичко?

Дамодар: Ако това беше тест и трябваше да отговорим с една дума, тази е думата – всичко.

Тиртха Махарадж: Разбирам. Приемам. Нели?

Нели: Колкото повече мисля за това, толкова повече разбирам, че не знам.

Тиртха Махарадж: Добре. Това е добър признак. Защото не бива да се опитваме да разберем духовния учител, това е близко до невъзможното. По-добре да му служим и да го следваме. Яшода?

Яшода: Гуру е нашият личен спасител.

Тиртха Махарадж: Това откъде го чу?

Яшода: Аз затова си замълчах в началото, защото в ума ми има само готови фрази. Не беше от сърцето.

Тиртха Махарадж: Манохари, твоята версия?

Манохари: Гуру е водач, закрилник и градинар.

Тиртха Махарадж: Освен това и лодкар, нали? Цялата тежка работа е на гърба на гуру! Да копае в градината, да сече дърва…

Много добре! Шрила Шридхара Махарадж завършва това изречение така: “Гуру е онзи, който познава чистата любов към Бога”

И продължава: “Ако беше иначе, то гуру-парампара щеше да е просто една наследствена линия. Тогава схващането на кастовите брамини и госвами би било правилно, защото те предават мантрата от баща на син в кастово съзнание – това е тяхната парампара. Ала такава мантра е мъртва. Ние искаме жива мантра, жива връзка на преданост – това е, което търсим. Там, където го намеря – това е моят духовен учител.”[1]

Изречението би могло да се довърши и по съвсем простичък начин: “Гуру… си ти, Гурудев!” Малко романтичен отговор. Но тук бхактите са обучени повече в таттва – всички отговарят с дефиниции, философия, с това и онова. Ала всъщност, кой е бил онзи, който преобрази сърцето ни, който пръв ни вдъхнови да направим поне една малка стъпка към Кришна – това е нашият личен спасител, нашият пример, нашият идеал. Затова го следваме.

Затова, който и ученик да срещнете, гуру ще е много важен за него. Какъвто и последовател да срещнете, към какъвто и гуру да принадлежи, ще видите колко е важен гуру за него. Защо? Защото чудото започва да се случва, когато получим този божествен досег. Чрез този божествен досег, чрез това лично вдъхновение сърцата ни ще се съживят. Затова трябва много да уважаваме този вид посветеност в сърцето на всекиго. Тя е свята и почитаема. И дори да имате различно мнение за даден духовен учител, дори и тогава трябва да проявите уважение, защото това е божествена функция.

Представете си, че някой от вашите братя или сестри изведнъж се впусне да проповядва и представя Кришна по толкова хубав начин, че стотици и хиляди се юрват да го следват. Всички му поднасят молитви и го възхваляват: “Махарадж, дари ми капчица от милостта си! Позволи ми да отдавам вечно служене в твоите лотосови нозе!” А вие слушате всичко това и си спомняте: “Тоя тип винаги преяжда с халва – нима това е големият светец?! Та той спеше в съседния спален чувал. Познавам му всичките кусури.” При все това, какво трябва да кажете? “Да!” Защото гуру-принципът е на почит. И трябва да сте горди, ако някой приема ваш брат или сестра за духовен авторитет. Това е победа за всички ни, слава за всички ни! Това не е моноспектакъл

А чудесата се случват в сърцата на учениците. Това е пряко под божествен контрол. В този смисъл гуру е само инструмент – инструмент за издигането на ученика. Можем да кажем, че цялата гуру-парампара, всички гуру и Кришна работят върху и за ученика.

Ако някой е разпознат за духовен авторитет от другите, ние трябва да се гордеем, защото това е наш общ актив.