Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
Нека продължим да четем от Шрила Шридхара Махарадж по тази толкова съкровена тема „Очите, с които да видим Шри Гуру”. И така, как да открием и как да служим на по-висшите божествени наставници?
„Въпрос на предан: Не знам дали е правилно или не, но съм чувал, че ако ученикът не успее в духа, тогава гуру може да не се върне при Бога, а да остане в тази брахманда (вселена). Той не може да се завърне при Кришна докато и ученикът му не тръгне.
Шрила Шридхара Махарадж: Ако беше така, тогава никой гуру никога не би се завърнал при Кришна, тъй като редицата от ученици е безконечна и той не би постигнал окончателен резултат никога в живота си. Но не можем да считаме, че е така. Понякога той може да бъде изпратен лично, други може също да бъдат изпратени в този случай. Но вътрешното напътствие, вътрешното усещане и свързаните с това неща ще са такива, че при всички случаи ученикът няма да има грижи. Чиновникът може и да се смени, но длъжността ще продължи да бъде изпълнявана благополучно. Така че гуру може да се завърне – нама-гуру, мантра-гуру, санняса-гуру – всички те са гуру, но ние трябва да видим общото помежду им, затова ни е дадено и становището за онтологичния аспект на гуру: сакшад харитвена самаста – „Самият Аз се появявам като гуру, който едновременно и по невъобразим начин е еднакъв и различен от Мен.”[1]
Кришна казва: ачарям мам виджаният, „Трябва да ме потърсите там, Аз съм там, Аз съм вашият гуру. Чрез различните си видове шакти, събирайки дживите или по какви ли не други начини, Моята функция е да ви въздигна в друго едно място. Във всички случаи Аз съм там. Аз присъствам в Своята мадхуря-раса шакти, в сакхя-раса шакти, ватсаля-раса шакти, дася-раса шакти, а също и по най-общ начин.” Понякога човек може да бъде завербуван от Рамануджа Сампрадая, а след това да промени вярата си и да се присъедини към Кришна Сампрадая, Гаудия Сампрадая. Това също е възможно. Трябва да помним вечната връзка.” .
Това ясно ли е? Тази ситуация много наподобява семейна връзка. Гуру е като баща, ученикът е като син. И тук въпросът беше дали ако синът не успее, бащата не може да се върне обратно при Бога. Но нима това е справедливо? Щом аз съм глупав, ще създам голям проблем на баща си. Не е много справедливо. Другият случай не съществува – бащата да е глупав, няма такъв случай. Но в традицията се казва, че синовете могат да помогнат на бащите. Което е постигнал бащата, ще бъде наследено от сина; а което бащата не е постигнал, синът може да го продължи и осъществи. Това касае и вас като бащи и майки. Какво е наследството, което ще оставите на децата си? Негативната си банкова сметка ли? „Сине мой, ето моят дар за теб. Погрижи се за това.” Или какво? Така че, трябва да натрупате някакви заслуги, за да осигурите нещо и за останалите. Но в случай че вие, бащи, не сте успели, моля ви, имайте синове и ги обучете така, че да могат да ви помагат. И това не е извинение за лениви бащи: „Аз съм тук, за да се наслаждавам на живота, а пък ако има Господ, може би синът ми ще ми помогне да Го достигна”. Не по този начин.
Но както много пъти съм ви казвал, санскритската дума за „син” е многозначителна. Коя е думата за „син”? Путра. Пут означава „ад”, тра означава „да освободи”. Така че истинският син е такъв, който може да освободи баща си дори от ада. А коя е другата дума за „син”? Мутра. Мутра значи „урина”. И урината, и синът идват по един и същи канал – едното е полезно, другото е по-скоро отходен материал.
И така, мои скъпи братя, вие не сте само бащи, но сте също и синове на своите бащи. Ако очаквате от синовете си да бъдат путра, а не мутра, тогава моля ви, квалифицирайте и самите себе си като путра, а не мутра. В случай, че бащата не може да осъществи нещо по някаква причина, синовете трябва да са толкова силни и посветени, че да го довършат.
Много подобна е връзката между духовните учители и техните отдадени последователи. В случай, че нещо е неосъществено от гуру, учениците могат да го наследят и продължат. И тъй като целият този принцип е под божествено ръководство, в крайна сметка успехът ще споходи всички участници.
Въпрос: Кога някой е готов да се завърне при Бога? Когато това е единственото му желание ли?
Свами Тиртха: Това е една страна, една предпоставка; но има и друга страна – той трябва да бъде поканен или приет. Точно както в случая с прасадам. Ние имаме малко участие в него, а голямото участие в прасадама е на Кришна. Нашата част е да сготвим, да подредим, да кажем мантрите, да звъннем с камбанката, да поднесем предлагането. Но не мислете, че това е достатъчно! „Звъннах с камбанката” – това не го прави прасадам. По-голямата част я върши Кришна, защото Той приема. По същия начин и ние „готвим” себе си в садхана-бхакти, звъним с камбанката и т.н. Правим всичко необходимо, но в крайна сметка трябва да бъдем приети – тогава можем да влезем. Иначе кой би могъл да каже: „Да, сега вече съм готов!”?
(следва продължение)
1. „Златната стълба”, Глава Втора, Шрила Шридхара Махарадж