Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък)

„Въпрос: „А когато Шрила Нароттама Даса Тхакура казва: „Чакшу-дана дило ей, джанме джанме прабху сей[1] (Този който ми даде божественото виждане е мой Бог живот след живот)?

Шрила Шридхара Махарадж: Когато има някаква разлика в духовните съвети, които получаваме от различни източници, трябва да се стремим да виждаме общата нишка. Абсолютната позиция обаче се присъжда на по-висшето съображение за сметка на относителното. Както абсолютното, така и относителното съображение трябва да продължават да съществуват, защото без това е невъзможно никакво развитие. Абсолютно и относително – и двете трябва да вървят едно до друго. Но абсолютното е от първостепенна важност, а относителното, временното трябва да се оценява според онова, което е подходящо за даденото време, място, човек или предназначение. И така, в това най-дълго пътуване в нашия живот за наше най-голямо благо ни е дарена истината, връзката с Абсолюта, винаги – и в това има единство. Дори в случая с обикновения гуру от най-нисш тип, шастра също поддържа тази връзка: парокша-вада ведо ям[2]. Ако от хора, които са твърде обусловени от низките си наклонности, се изисква да следват някакъв стандарт, като например да не ядат месо и риба, те няма да се присъединят към паството.” Значи, ако се изисква прекалено висок стандарт от тези, които са неспособни да го спазват, те няма да се присъединят. „Но политиката е, че трябва да се присъединят, затова има известно толериране. За съответния тип ученици ще има и съответния гуру, както и подобаваща шастра, но с надеждата, че те ще се заемат с пътя на напредъка.” Моля ви, внимавайте, това е много важно. „Шастрите са толкова великодушни, те се спускат до най-ниските места; и подходящият гуру също ще иде там. Сходен гуру, сходна шастра и сходни садху – всички те се разпростират до най-долната равнина, за да въздигнат пропадналата душа посредством един постепенен процес.”[3]

Виждате ли дълбочината на тази визия? Тя доказва, че тази божествена функция на гуру е и с най-незначителните човешки същества, на най-ниските нива, в надеждата да се развиват. Разбира се, кой би се присъединил към – как беше казано – „обикновен гуру от най-нисш тип”? Не бихте се присъединили към такъв човек. Искате възможно най-добрата маха-бхагавата възвишена личност, защото „ние сме най-добрите”, нали. Ако има кон, защо да яздите магаре? „Второразреден гуру от най-нисш тип? Не го искам. Искам най-добрия! Дайте ми гуру де лукс! Защото и аз съм ученик де лукс. Заслужавам най-доброто.” Но всъщност дори и такива хора ще получат духовен учител. Защо? Защото функцията съществува.

Ако анализираме какъв е пътят извън най-дълбокия трап – възвишената философия остава отвън, но милостта ще слезе до долу, ще протегне ръка. И не си мислете, че вие, че ние сме в някаква извисена позиция. Защото от ортодоксална хинду гледна точка, ние сме пропаднали. Нашите ачарии, нашата школа е много фина, много деликатна. Така че внимавайте: ако срещнете някой учител или някои предани от Индия и те започнат да ви хвалят: „О, какъв велик учен си!” или: „О, как ти сече пипето!” те всъщност казват: „Много си неквалифициран.” Вие може да го приемате за комплимент, но всъщност това е ожалване. Защото означава, че сте на умствено ниво. Не на нивото на чувствата, не на божественото ниво. Затова бъдете нащрек: ако чуете подобна възхвала, замислете се къде сте сгрешили!

При все това, всички имаме шанс. Защото Махапрабху не е дошъл за квалифицираните. Той е дошъл за неквалифицираните. Може би не за дисквалифицираните, но за неквалифицираните определено. Така че тази божествена функция, този дивен принцип на милостта прехвърля мост над пропастта между сегашното ни обусловено състояние и възможността да поемем по един прогресивен път на усъвършенстване. Святото име е всемилостиво, а принципът на гуру и принципът на шастра ще слязат до всяко възможно ниво, за да възвестяват на хората вярната посока.

„И шастра има предвид, че по време на този постепенен процес трябва да бъдат давани известни продоволствия, инак мнозина ще се откажат. Такъв универсален, вселенски ум съществува, такова съзнание изпълва умовете на ришите, съставящи тези шастри, както и на съответните гуру. Садху и шастра стигат до предела на греховните земи, защото в противен случай не би имало никакъв шанс човек да се издигне от онази равнина. Обичайно последователите, садхака, ще се заемат с духовни практики, съответстващи на собственото им ниво, на собствената им степен на реализация или вътрешна еволюция – и оттам ще продължат да се изкачват, а по пътя си ще открият подобаващите гуру и шастра.”

 Върховният Бог, който е милостив, е готов да потърси пропадналите души. И всъщност това е нашата надежда. Независимо какво е състоянието ви, нека поемем на това духовно пътуване.

(следва продължение)

[1] „Шри Према Бхакти Чандрика” 1.3

[2] „Шримад Бхагаватам” 11.3.44

[3] „Златната стълба”, Гл.2 “Вселенският ум, абсолютната подкрепа” от Шрила Шридхара Махарадж