Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Смирение, отсъствие на гордост, ненасилие, търпение, простота, обръщане към автентичен духовен учител, чистота, устойчивост, себевладеене, отричане от обектите на сетивно наслаждение, липса на фалшиво его, осъзнаване, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини, непривързаност, свобода от заплитане с деца, жена, дом и др., уравновесеност при приятни и неприятни събития, постоянна и чиста преданост към Мен; стремеж към живот на уединено място, разграничаване от общата маса от хора, приемане на важността на себереализацията и философско търсене на Абсолютната Истина – всичко това Аз ти заявявам, че е знание, а каквото е извън него е невежество.”[1]
Нещо важно е споменато тук – да се наблюдават и осъзнават проблемите на тези четири най-главни страдания в живота: да се родиш, да срещнеш старостта, да имаш болести, и накрая да напуснеш. Знам, че това не е много популярна тема, но въпреки това трябва да поговорим малко по нея. Да вземем например раждането на човека. То е щастливо, радостно събитие, нали? Научил съм, че очакваният отговор на всички въпроси „нали?“ е „да“. Обикновено считаме раждането на дете за щастливо събитие. Но да попитаме детето. То идва с плач. То плаче, а вие се усмихвате. Грубите житейски дуалности. Обаче сме научили нещо за траките. Не само, че много са пиели, но са имали и визия за живота и смъртта. Те плачели, когато се раждало дете. Защото знаели колко трудно е да оцеляваш през целия този живот и накрая пак да влезеш в забвението. А когато някой си отивал, те се усмихвали. Така че зависи от визията – какво виждане имате за живота и смъртта. Обичайно виждането ни за живота или раждането е, че е щастливо събитие. Ние се радваме, а детето плаче. Представете си себе си на смъртното си ложе: отново вие плачете, а хората наоколо се усмихват. Ще сте доволни ли в такава ситуация? Затова внимавайте! По-добре да се придържаме към обществените модели, които имаме за смъртта: останалите да плачат, а вие да се усмихвате. Защото това означава, че можете да си заминете с леко сърце. Завършили сте пътуването си. Мисля, че това е по-добра версия на живота ви – да липсвате на хората. Затова трябва да се обучаваме, за да достигнем това качество. Най-напред трябва да станем добро човешко същество. Не товар на гърба на другите, а такъв прекрасен човек, на чиято компания всеки иска да се радва, в която всеки се чувства вдъхновен.
Въпреки това се казва, че раждането на всяко ново дете означава, че Бог не е изгубил надежда в човечеството. Може би това дете ще постигне очакванията. Защо не? Възможно е. Така че раждането наистина е много щастливо събитие – ако вие, като родители, имате правилното съзнание. Какъв е смисълът да се канят нови души в този материален свят? Той не е да доведеш някого да страда насред ограниченията на живота, а да го поканиш да извърви пътя си. За да може да елиминира, да изгори своята карма, товара, който носи, и накрая, пречистен, да се върне във вечната, духовна, блажена реалност – това е смисълът да се покани душа на тази планета.
Затова в нашата традиция се казва: едно дете е добре, две деца е по-добре, а три деца са минимумът. Това означава, че ако имате само едно: двама родители ще умрат, едно дете ще остане – това не е размножаване. Ако имате две деца: двама ще си идат и двама ще останат – това е само заместване. Три е минимумът, нали? Така че да даде възможност на една душа да осъществи духовното си пътуване – това е дълг, това е дхарма на всеки по-старши – бил той родител или учител.
Въпрос на Кришна Прия: Казахте, че е добре ако, напускайки този свят, човек се усмихва. Но не е ли така, че той ще се усмихва, ако знае накъде се е запътил?
Свами Тиртха: Знаете, че напълно себеосъзнатият предан не се интересува особено накъде се е запътил. Защото ако наистина имаме доверие в нашия Бог, който ще ни насочва милостиво, каквото и място да избере Той за нас, ние с радост ще го приемем. Ако иска да ни заведе в рая – добре, приемаме. Ако иска да ни захвърли в ада – добре, приемаме адските условия.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 13.8-12