Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 25.11.2006, София)

Ако имаме преданост към Кришна дори грешките ни стават прекрасни. Затова можем да кажем, че един ваишнава или бхакта винаги е добър, не съществува лош бхакта. Бхактата бива добър, по-добър и най-добър. Даже един млад, неопитен преданоотдаден е като нешлифован диамант, в груб вид. Дори в такова състояние той е много ценен. Но когато се превърне в брилянт след като бъде обработен с внимание и полиран, тогава ще засияе с целия си блясък. Ако всички предани са като нешлифовани диаманти, нужен е майстор, който да ги превърне в брилянти.
Можем да кажем, че брилянтът е същината на диаманта. Тогава какво е диамантът? Той е същината на графита, и в крайна сметка на въглена. Ала нещо трябва да се добави към въглена, за да стане той диамант. Какво именно? Време и налягане. Силно налягане. И двете са необходими. Това не означава големи страдания; то просто е процес. Трябва да платим цената. Защото въглищата ги хвърляте в печката и се възползвате единствено от топлината им. Обаче не изгаряте брилянтите си, понеже те носят различна вибрация. Никоя жена не би била толкова глупава да се украси с черни въгленчета. Но знаете, в началото на любовната история, бъдещият съпруг идва с пръстен с брилянт. Няколко карата, няма дори един грам. Но ако донесете десет килограма въглища, за да спечелите дамата – няма да свърши работа. Въглищата и диамантите носят различна вибрация. Всички ние трябва да станем шлифовани диаманти. Недейте да си оставате въглени. Безсмислено е да миете въглена – той ще си остане черен. Но ако му осигурите налягане и време, тъмният чер въглен може да стане прозрачен диамант.
А как да използваме лошите си страни в духовния процес? Нека видим кои са лошите страни, лошите елементи в живота ни. Кои са нашите шест врагове? Кама (похотта), кродха (гневът), лобха (алчността), моха (илюзията), мада (лудостта) и матсаря (завистта). Кама, кродха, лобха са трите основни врага. Как бихме могли да ги използваме? Нима можем да приложим в духовния процес кама?! Да вземем примера с Кубджа. Кубджа била гърбава жена. Но тя страстно обичала Кришна. И любовта й била толкова силна, тя толкова много искала да Му служи, че в живота й настанала голяма промяна. Знаете ли, Кришна има специфичен вкус. Той не харесва гърбави жени. Харесва красавици. Затова когато Кубджа донесла делва със сандалова паста, поднасяйки я на Кришна с всички молитви, Той си рекъл: “Не ми се нрави снагата на тази млада девойка, я по-добре да я пооправя малко.” И така, Той настъпил стъпалата на Кубджа, приковавайки я към земята и я уловил за шията. Ненадейно изкривеният й гръб се изправил. И чрез божествения досег от съмнителна, красотата й станала невероятна. Така че ако имате такава страстна любов, такова кама-отношение към Бога, можете да го вложите без проблем.
Ами кродха, гневът? Трябва да се гневите на грешките си. Това е най-доброто приложение на гнева! Лобха, алчността? Говорили сме преди, че без истинска алчност не можем да уловим Кришна. Нужна е духовна алчност, жажда за бхакти. Сетне моха, илюзията. Как можем да използваме илюзията в бхакти, където става дума за просветление!? Целта е просветление, а прилагаме илюзия – та това е невъзможно! Не, дори илюзията можем да вложим и да Го обожаваме, защото искаме да забравим за величието на Бога. Копнеем за личен Бог, за приятелски Бог, с когото е лесно да се сближим. Това също е вид илюзия, но божествена илюзия. После мада, лудостта. Нека сме луди по Кришна! Нека екстазът ви не е благоприличен! Все едно култивиран пожар – не, пожарът трябва да си е див! И последното е завистта, матсаря. Нея не можете да я ползвате. Завистта няма място в духовния процес. Тя е единственото нещо, което трябва да остане извън него. Всички останали грешки могат да се приложат. Дори тези врагове могат да участват в израстването ни.