Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 7 септември 2005, Ахтопол)
Ще подхвана една неприятна тема: кратка беседа за греховете. Макар че ние не се стремим да мислим за греховете, а да сме в съзнание за Бога – минимум – все пак е добре да знаем кое се счита за благотворно и кое за осъдително. Научили сме общата дефиниция за грях: да се използва по-висшата енергия за по-низши цели. Обикновено хората започват да дават дефиниции за А, Б, В – за първо, второ, трето… Като например, греховно деяние е да извършиш нещо лошо, да нараниш някого. Но този списък е толкова дълъг, че всъщност не можем да разберем кое е грях, трудно е да достигнем до общо определение или схващане за греховността. Затова ако имаме една основна дефиниция, много по-лесно е да разберем кое е правилно и кое грешно.
Друго определение за грях е да се възправиш срещу Бога или да вървиш срещу божията воля. Обикновено религиите дават подобна дефиниция. Да загърбиш Господа. Ние също имаме това определение в нашата религия, Бхактивинод Тхакур го дава, но той го обогатява добавяйки “съзнателно или несъзнателно”. Въпреки че грешката си е грешка, все пак ако е извършена с лоша умисъл, преднамерено, тя е по-тежка отколкото когато е неволна. Ако е сторена без нужното знание или разбиране, тя не е толкова груба. Тъй че тази обща дефиниция за грях – да се действа срещу волята на Бога – трябва да бъде анализирана прецизно и да добавим: да се действа срещу волята на Бога съзнателно или случайно.
Друго определение за грях – това е грешка, поддържана дълго време. Повтаряна грешка или постоянно култивирана грешка. Това също е грях – особено когато съзнаваме, че грешим. Когато не го съзнаваме, това е все същата стара грешка пак и пак и пак…
Какво е прайашчита? Покаяние, можем да кажем изкупление. Отиваш при свещеника и той ти казва: “Кажи тази и тази молитва и готово!”… Съгласни ли сте с това? Не, макар това да е един вид изкупление. Но ако се опитаме да съотнесем този метод към нашия процес, същото нещо се нарича “нама-апарадх”. Когато извършваш някакви греховни дейности и ги… “отмантруваш”. Или дори още по-лошо – когато извършвайки грешното нещо имаш намерението да го поправиш, да го балансираш с малко мантруване. Това си е чист нама-апарадх.
Все пак да правим нещо – някакво допълнително служене, някакви допълнителни практики за да се пречистим – това е съвсем естествено! Например в пералнята има различни степени на интензивност при прането, нали? Да речем икономично – полу-пране. Полу-пречистване би било достатъчно, а? Или пък ако нещо е изключително мръсно, тогава трябва направо да го сварите във водата и да сложите допълнително прах за пране и онази избелващата субстанция – как я наричате? Добавяте много, много препарати, трудите се много за да направите дрехите отново чисти и бели.
По същия начин, естествено, има и различни степени на проблеми за разрешаване. Ако някой е натрупал в миналите си животи малка купчина трудности, тогава пречистването за него е бързо и лесно. Но ако човек мъкне огромно бреме на раменете си, ще му е нужно дълго време да се освободи от него, да го свали.
Защото има две посоки, откъдето можем да дойдем до човешката платформа. Можем да се изкачим до нея, можем и да се спуснем. Ако се издигаме до човешкото ниво, това означава че вече дълго сме бродили из материалното съществуване. Можем да наречем такава душа “стара”. Душата разбира се е вечна, но тази има дълго минало, дълго материалистично минало. А знаете кои са трите порти към човешкото съществуване от животинското царство – крава, маймуна и лъв. Кравата е сатвичната врата. Лъвът – раджастичната. И маймуната е тамастичната. Тъй че Чарлз Дарвин в едно отношение е бил прав – човекът произлиза от маймуната. Особено човекът в тама гуна. Но след като сме достигнали до човешкото ниво, вече сме отговорни за действията си. Тогава идва въпросът дали да сме праведни или грешни.


Leave a Reply