Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

В Индия има дървета, които разцъфват единствено, ако млада, чиста и честна девойка мине под сянката им и докосне дървото. Защо? Защото това докосване е толкова мощно, че дървото започва да трепти и да се променя. Точно както като се срещат влюбените. И най-малкото докосване или милувка донасят върховно щастие! Затреперваш. Спомняте ли си това чисто, наситено чувство? Когато усетим досега на божественото, когато Кришна ни погали – чрез слънчевите лъчи, чрез въздуха, чрез вятъра, чрез докосването на някой предан – можем също да затрептим.

В Единадесета Песен на „Шримад Бхагаватам“ е описано как да виждаме Бог Кришна навсякъде. И се споменава: можем да Го виждаме в Слънцето, можем да Го виждаме в Луната. Можем да Го обожаваме в жертвения огън. Можем да Го почитаме в брамините, можем да Го почитаме най-общо в човешките същества. И най-сетне можем да Го почитаме и в сърцата си. Има толкова много възможности да бъдем свързани! Защото Кришна не може да избяга от чистото сърце. И когато този божествен досег, чистото божествено докосване ни споходи, може би ние също ще затрептим. Може би дървото на нашето съзнание също ще разцъфти. И накрая, най-сетне, ще роди и добри плодове.

И така, шанта-раса е като въведение в по-нататъшните, по-дълбоки взаимоотношения в преданото служене. Както говорихме, шанта-раса в първостепенното си значение е способността да поддържаме несмущавани духовното си съзнание и позиция. Но бе споменато и, че шантра-раса е умението винаги да се фокусираме върху Бога. Така че поне такова ниво трябва да се стремим да постигнем. Това не е краят на историята, не е краят на пътуването ни, то е началото. Отвъд това омиротворено отношение към Бога би трябвало да последва нещо повече. И винаги помнете: щом чуете раковината в началото на арати, можете да трепнете мъничко.

При все това, неутралността е малко повече насочена към самите нас. „Името на Кришна, облика на Кришна, помненето на Кришна имат позитивен ефект върху мен.“ Така че това касае повече нас самите. То е да получаваме. А следващата стъпка е да даваме. Тогава кръгът се завърта: получаваш и даваш; вземаш и споделяш.

Опитвали ли сте, преживявали ли сте това? Че нещата наистина започват да се случват, когато започнете да давате? Да ви разкажа ли един практически опит?

Може би съм ви го разказвал, и моля ви, не го приемайте за пропаганда. Но знаете, че в нашия ашрам в Лудащо ние обожаваме Гирирадж като най-висшия подслон на преданите и като мястото на Кришна-лила. И понякога празниците се падат посред работната седмица и бхактите не могат да се съберат. Затова обичайно празнуваме през уикенда, а на самата дата на събитието си вършим служенето. И така, беше празникът Говардхана-лила. Бях зает с какви ли не различни други служения. Изведнъж ме споходи вдъхновение: „дай дарение“. Знаете, обикновено човек не дава дарение в собствения си храм. Обаче тогава си рекох: „Чакай малко, това не е моят храм, аз също съм гост тук. Това е Неговият храм. Така че щом Той иска дарение от мен – разбира се, първата банкнота, която извадя, ще му я дам.“ И така, извадих първата и я дадох: „Добре, щом искаш така, разбира се, ето.“ Скъпи мои, след два дни 20 пъти повече пари дойдоха в ашрама.

Казах ви, не го приемайте за пропаганда! Когато в края на месеца ви свършват парите и отидете в храма да дадете последната си банкнота, само и само за да получите 20 пъти повече – няма да стане. Но когато поканата е чиста и сте готови да се отзовете, тогава ще стане. Дори и да не дойдат повече пари, ще стане. Защото въпросът не е в получаването, въпросът е в даването. Ако първо сте призовани да дадете, бъдете сигурни, че ще бъдете призовани и да получите. Ако вие си вършите работата, Той също ще е милостив към вас. И не става въпрос за пари! Става въпрос за обмен. „Дай ми нещо – за да мога и Аз да ти дам нещо.“ Това е поток: получавам и давам; давам и получавам. И моля ви, не пресмятайте: „Господи, това не е 20 пъти повече, а само 10. Къде му излиза сметката?“

Бъдете готови да виждате тези дребни, незначителни случки в живота си, когато има покана от Бога: „Моля те, ела при Мен! Обърни Ми някакво внимание, направи нещо за Мен.“ И тогава трябва да сте готови да влагате, да вършите, да се втурвате, да служите. Когато има божествено докосване, да сме готови да затрептим. Не си мислете, че това е теория. То не е легенда, то е реалността. Дори и да не получите, вашето даване е прието. Приношението ви е прието.