Sharanagati

Онези, които са получили безпричинната милост на Бог Нитйананда – който е архетип на гуру, на учителя, на помощника – за тях материалните желания стават незначителни. Защо? Защото съм се сдобил с нещо далеч по-ценно. Опитал съм по-висш вкус. А ако сме усетили по-висш вкус е МНОГО лесно да се откажем от по-нисшия. Когато само се борим срещу по-нисшия, това е почти безкрайна история. Затова е нужно да култивираме нещо по-висше. Нисшият вкус означава анартха – липса на артха, липса на ценност. Ако нямаме никакви ценности, що за резултати очакваме? Нека развиваме положителните ценности – това, както знаете, се нарича артха правритти. Анартха нивритти – никакво култивиране на каквито и да било ценности и артха правритти – развиване на ценности.

Но как да направим това? Просто ако следваме традицията на предаността с чисто намерение и ако проверяваме всичко на везните на приемането – че приемам всичко с цялото си сърце и душа – тогава ще можем да изпълняваме всичко подобаващо, в необходимото настроение. Ако съм неспособен всецяло да вложа сърцето си, ако не мога напълно да се съглася с напътствията и със стъпките, ще бъде много трудно да постигна целта. Можем да правим всичко, да го изпълняваме, но няма да има резултат, или ще бъде отсрочен.

Затова предложението на Шрила Шридхара Махарадж е да оценяваме нещата по скалата на гуру, шастра, садху. Основният принцип са шастра, писанията; следват съветите на духовния учител и примера на светците. Но съществува един много значим четвърти елемент и това е сърцето и душата. Понякога ние сме готови да пренебрегваме този елемент, макар той според мен да е много важен. А когато имаме готовността да се заемем с изпълнението, да последваме дори най-трудните и необичайни очаквания, тогава вече не сме на куката, не се налага да правим това.

Веднъж ми се обади един младеж и ми каза: „Ще се женя.” Много добре, моето момче! Той добави: „Момичето също е бхакта и е много добра! Единственият проблем е, че живее в друга държава. И когато си говорим по телефона, разговорите ни са много хубави. Но само щом предложа тя да дойде при мен или аз да ида при нея, тя отказва!” Защото този бхакта е с много огнен темперамент, тъй че когато иска нещо, той го иска незабавно, начаса! Затова му казах: „Мое скъпо момче, трябва да си готов да чакаш седем години и тогава можеш да си сигурен, че тя ще дойде.” Той беше шокиран: „Да чакам СЕДЕМ години!!!” А аз всячески се опитах да го накарам да разбере, че не е нужно да чака седем години, а просто да е ГОТОВ да чака седем години.

По същия начин, ако имаме тази ГОТОВНОСТ, тогава ще можем да изпълняваме. Ако получим трудно, взискателно напътствие, но имаме желанието да го последваме, тогава или ще бъде много лесно да го направим, или няма да има нужда да го извършваме, да поемаме грижата. Постигнем ли милост, получим ли милост можем да вървим напред много леко. А божествената милост никога не ни изоставя. Огромна грешка е да си мислите, че не сте свързани. Покажете ми едно място, където Кришна го няма! Посочете ми един миг, в който да не сте свързани! Това е постоянна, цялостна връзка! Този е начинът да се постигне и постоянно състояние на съзнанието. Затова съм напълно съгласен с нещо, което научих от Ашока: че любовта не е чувство, а виждане; тя е начин, по който гледаме на света. Тя трябва да е постоянното състояние на съзнанието ни, а не някакви преходни чувства. Защото това се нарича „стхай”, постоянно. Стхай е следващата стъпка; след като сте преминали анартха нивритти и артха правритти, след като сте развили ценностите си, тогава достигате до едно стабилно ниво. Тъй че нашето виждане за света трябва да е толкова великодушно, щедро и приятелско.