Sharanagati

“Как би могла да се познае предаността освен по настръхналите коси, по разтопеното сърце или по радостните сълзи, търкалящи се по бузите? Как би могъл нечий ум да се пречисти, освен чрез преданост? Онзи, който е изпълнен с посветеност към Мен, който говори с глас, задавен от преданост, чието сърце е разтопено от обич, който неспирно живее в мисли за разлъката с Мен, а понякога се смее, спомняйки си забавленията Ми, който пее без да се срамува с цяло гърло и танцува от радост, пречиства целия свят. Точно както златото отделя примесите си и възвръща чистотата си единствено когато се нагрее на огън, така и душата се отърсва от семената на карма, следвайки пътя на предаността. Колкото повече умът се пречиства чрез слушането и разказването на благоприятните истории за Мен, толкова по-добре душата е способна да долови фината реалност на аза, точно както окото успява да зърне и най-малкия предмет, когато е излекувано с целебен мехлем.”[1]

И така, как можем да разберем кой има преданост? Тук са изброени някои признаци на предаността – като например настръхналите коси. Но обикновено в нашата култура те са по-скоро признак на ужас и шок, нали? Обаче ако имате дори малка опитност с чакрите, тогава знаете какво означава да почувстваш как тази вибрация преминава през цялото тяло – за това се говори тук. Ала това не е лесно да се види, нали? Разтапянето на сърцето е дори още по-трудно да бъде видяно, но можете да усетите каква сила се излъчва от сърцето, говоря за емоционална сила. Това може да се усети в компанията на изключително пречистените, велики души. Просто се чувстваш добре да си край тях. Макар да си мислим, че тези признаци и симптоми е много трудно да бъдат измерени, ние имаме способността да ги почувстваме, да ги доловим по фин начин.

После се споменават радостни сълзи, нали така? Всъщност, радостните сълзи са ачинтя философия – защото ако си радостен, как можеш да лееш сълзи? Сълзите обикновено текат когато плачеш. Но когато си наистина щастлив, ще бликнат сълзи. Така че това е ачинтя, обединяване на противоположностите, бхеда-абхеда, щастливо и горчиво. Има горчив привкус дори в най-сладките мигове.

“Плаче непрестанно, а понякога се смее. И пее с цяло гърло и танцува.” Имам един приятел, той е много специален бхакта; когато трябва да пее, не го прави, а когато трябва да мълчи, пее. Винаги наопаки. Но съм сигурен, че това е много свидно на нашия Бог, защото Бог не се поддава на опитомяване. Е, има някои неща, които могат да Го контролират, но мисля, че не го привлича кой знае колко официалната версия. Например, че бхактите трябва да изглеждат по даден начин, да се държат по даден начин, че нещо се прави по даден начин… Това е много добре в елементарната практика, необходимо е, без съмнение, но когато преминеш границата в известно отношение, мисля, че това е истинска посветеност.