Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Матхуранатх: Махарадж, това може би е коварен въпрос – кой обича повече, бащата или сина. Може би трябва да попитаме: кой е повече готов да служи? Веднъж слушах една лекция, ставаше дума за приятелството: „Кой може да бъде наречен истински приятел? И има ли някой, на когото вие сте такъв приятел?” Отговорът за мен беше поразителен. За да кажеш, че си приятел на някого или че ти си приятел, другият трябва да е готов да пожертва всичко за теб; а ти готов ли си да пожертваш всичко за него? Любовта е жертва, саможертва. Извинявам се, но това ми беше в ума и реших да го споделя.

Свами Тиртха: Така е. Може би не можем да кажем „по-силно“ или „повече“, ние се обичаме по различни начини. Друг голям въпрос във всяка една връзка е дали има пълен баланс между чувствата. Обикновено те са небалансирани, обикновено едната страна обича повече от другата. Някой е много важен за теб, ала не получаваш същия отклик. Има една мантра за това: „Знам, че съм просто един от многото за теб, но ти си единственият за мен.” Горчиво ли е, когато казваме така? Не, не е. Защото поне имаме фокус.

Парамананда: Дори и това да е облекчение, все пак е горчиво.

Свами Тиртха: Виждате ли, липсва безусловност, защото искате да обсебите вниманието на другия изцяло. Което е естествено и именно затова казах, че безусловната любов е теория! Ние искаме другия, искаме неговата или нейната компания. Не е така, че: „Искам тя да си ходи насам-натам. Не, искам да стои тук!“ За каква безусловна любов става дума, това са глупости. Моята убеденост е, че обсебващата любов е по-висша. Обаче никой не го разбира, затова не говоря за него.

Но в родителството заради позицията си на баща или майка, трябва да поемете отговорност, няма съмнение. Това е една характеристика. А пък детето трябва да следва. Въпреки това, в днешно време има сайтове, които образоват децата какви са правата им, да си знаят правата. Шест-седемгодишни деца се обучават на права. И има организации, които защитават правата им срещу техните родители. А кой ще ги обучи за задълженията им? Как смеете да говорите за права, без да споменавате за задълженията? Без задължения няма права, съжалявам. Ако не вършиш своето, какво очакваш? Разбира се, моля ви, бащи и майки, помнете когато сте били млади, защото обикновено повтаряме онова, което сме искали да избегнем.

Затова трябва да взимаме пример от Нанда Баба и Майка Яшода. Те са добри примери. Обичайно бащата е по-строг, а майката е по-нежна с детето. Обаче какво виждаме при Нанда Баба и Яшода Мая? Понякога тя е строгата, а той – мекият. Тя взима пръчка и наказва Кришна. Това никога не се случва с Нанда Баба. Какво прави той? Сутрин, когато Кришна бърза да се погрижи за кравите, той Го пита: „Закуси ли?” Защото Кришна закъснява сутрин. Познато ли ви е това чувство – когато тичате след автобуса? По същия начин и Кришна закъснява сутрин, затова бърза, но Нанда баба го спира и казва: „Мой скъпи синко, взе ли нещичко за хапване?“ „Не, не, нищо не съм ял,” отвръща Кришна. „Тогава вземи моето!”

Знаете, обикновено в Индия готвят много люто, но все пак за децата не е толкова подлютено. Само че това чапати е на Нанда Баба и то е люто. Така че когато децата отидат на пасището, те пускат кравите да пасат насам-натам и сядат да си изядат закуската. Тогава Кришна хапва и казва: „Ох, че е люто!” А междувременно какво прави майка Му? Все Го гони, хока, наставлява, това и онова – направо е нетърпимо.

Яшода: Обаче нейната храна е сладка, а не люта.

Свами Тиртха: Да, добре. След този романтичен антракт, нека се върнем към философията.

(следва продължение)