Sharanagati

Въпрос на Дани: Искам да попитам дали ние, като души, имаме вярата и любовта вътре в нас, но те са покрити, или ги получаваме отнякъде?

Тиртха Махарадж: Това е добър въпрос. Трябва да изследваме къде съществуват тези, така да се каже, обекти. Дали са вътре, или пък отвън? Дали ги притежаваме изначално или ги получаваме от някого?

Някои смятат, че любовта – и, разбира се, аз винаги говоря за божествената любов, духовната любов, функцията на душата – някои смятат, че тя е вътре в тях. Други считат, че тя е само извън тях. Трета група казва, че е отвътре и отвън. Ние можем да кажем, че душата, в нейната изначална, чиста форма, на практика притежава тази способност – нежната, любяща способност, аура, енергия. Това е съкровената способност да се обича, вътрешната, вродена способност на душата. Но ако имаме виждането, че цялата вселена е акт на любов от страна на Бога, тогава ще съзираме любовта и навън. Всъщност ние плуваме в океан от любов.

Затова се казва в процеса на бхакти, че ашрая и вишая са много важни. Вишая означава обект. Бхакти си има обект, когото ние не само визуализираме, но и прегръщаме. Не е достатъчно само да визуализираме лотосовите нозе на Кришна, трябва да ги уловим. Сега може да си речете, че това са просто поетични думи. Но ако кажа: достатъчно ли е да се визуализира супата? Веднага ще разберете, че това не стига. Трябва да направите нещо по въпроса: да нарежете зеленчуците, да запалите котлона, да сипете всички съставки, да я предложите и да ядете. По същия начин, просто да визуализираме обекта на нашата посветеност не е достатъчно; трябва да действаме.

Кришна е обектът на служене, Той е обектът, към който се обръщаме, обектът на любовта, Той е целта. А кой притежава способността да обича? Това е дживата. Така че джива е ашрая-таттва на бхакти. Това означава, че бхакти, любящото служене, се прислонява у джива, която се опитва да служи на Кришна. Ашрая означава „подслон”. В този смисъл можем да кажем, че любовта е вътре в джива. Душата има способността да се обръща към Бога. И тогава, ако процесът е достатъчно чист, магията започва да се случва. Защото тогава настроението за служене на дживата привлича вниманието на Кришна. Например, ако мантрувате много красиво, много нежно, от дълбината на сърцето си, тогава Той ще чуе! “Някой Ме вика! Къде е той?” Трябва да уловим вниманието Му. Тогава Кришна започва да забравя Своята позиция на обект на любовта и иска да бъде субект на любовта, подслон на любовта.

И всъщност, именно това се случва в примера с Чайтаня Махапрабху. Както знаем, има някои основни цели, с които Той се е появил като преданоотдаден – защото бил много любопитен да разбере какво харесват бхактите у Него. И също така искал да вкуси нектара на предаността. Затова Той дошъл като преданоотдаден. А само си представете, ако Бог е готов да стане слуга – Чайтаня Махапрабху е дошъл като преданоотдаден, Кришна е станал колесничар на Арджуна, Бог Исус е отишъл на кръста, за да се пожертва за нас – ако Бог, божествената личност, е готов да приеме нашата позиция на човешки същества като слуга, тогава значи е много славна позиция да бъдете преданоотдадени. Бъдете горди да сте слуги!

Тогава тези роли ашрая-вишая се сменят. Тогава Богът става практикуващият, а преданият, чистият отдаден, става обект на обожание за Върховния.

Бог е всемогъщ, нали? Съгласни ли сте? Да, да, съгласни сме. Но възможно ли е за Него да служи на чистия преданоотдаден? Би ли могъл Той да изрази отношението си на служене към някой напълно отречен и отдаден чист бхакта? Можем да кажем не. Защото, както видяхме, бхактите отвлекли Махапрабху, Неговият план бил нарушен. Значи принципът на предания е по-силен от божествения принцип. По същия начин и всемогъществото на Бога е надмогнато от волята на чистите преданоотдадени. Защото те не са готови да приемат служене от Върховния. Тогава, в такъв момент, можете да видите Кришна объркан. “Какво да сторя?! Този човек не приема нищо от Мен! Искам да му дам цялата си милост, всичките си благословии, а той само мантрува това „Харе Кришна”! Какво да направя?!” Бог е озадачен.

Но тогава се явява решението – обикновеният бхакта, който може още да не е сто процента чист, но е посветен на чистия предан. И може да му сготви супа. Или да измие съдовете, или понякога да изпере неговото дхоти. Тогава Кришна е много доволен. Тогава вниманието Му се насочва към този нов бхакта: “Той може да направи това, което Аз не мога! Той може да служи на Моите чисти предани, което Аз не мога, защото те не са готови да приемат служене от Мен. Затова ще дам всичките си благословии на този новодошъл! Защото той може да направи това, което Аз не мога.”

Затова трябва винаги да се чувстваме като начинаещи. Защото Кришна харесва новаците. Това е настроението, което трябва да съхраним. И въпреки това да готвим супата.

Ако говорим само за ашрая-таттва, вишая-таттва, всичко е много сухо, теоретично. Но когато разберем за какво става дума и когато го приложим на практика, нектарът ще потече. В надежда този нектар да се излее върху вас, сега спираме дискусията.