Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Такава е нашата визия за духовното небе: Божествената Двойка е в центъра, божествените енергии са навсякъде около Тях. Махамантрата е изписана върху листенцата на лотосовото цвете. Прекрасно е! Всички партньори на Кришна са наоколо. Всички духовни постижения – сиддхите, силите, знанието, всичко – присъстват във великолепни форми там. Цялата защита също е там, няма вмешателства. Това е мястото, където искаме да отидем.

„Богът на Гокула е трансценденталният Върховен Господ, самото олицетворение на вечния екстаз. Той е отвъд светските предели и винаги се наслаждава в съзнателната духовна област без да е свързан с измамната земна природа.”[1]

Не забравяйте, махамантрата е изписана върху листенцата на това божествено лотосово цвете. Винаги когато сърцето ви натежи и изпитвате усещане, че губите вкуса към святото име, просто си припомнете тази картина. Толкова е красива! Може би имате някакви въпроси?

Въпрос на Шяма Туласи: Вчера говорихме, че за да пречистим сърцето трябва да мантруваме повече. А в „Шикшащака“ Махапрабху казва, че ако искаме да мантруваме винаги, трябва да сме по-смирени от стрък трева. Въпросът ми касае смирението, тъй като не мога да го разбера. 

Свами Тиртха: Това е добър знак. Щом някой се интересува от смирението, най-вероятно ще стане бхакта. 

Шяма Туласи: Има ли достойнство и самоуважение в смирението?

Свами Тиртха: Разбира се! Разбира се! 

Шяма Туласи: Защото често бъркаме смирението с отричане на способностите си…

Свами Тиртха: Да. Това е фалшиво его. Казах онзи ден: дали се надценяваш или се подценяваш – това е все същият проблем. Все се фокусираш върху себе си: „О, аз съм най-отдаденият слуга!“ 

Но мисля, че това е важен въпрос, важна тема. Защото, по мое скромно разбиране, смирението е нещо изпълнено с гордост. Ние сме много горди. Горди със своя Бог. Горди със своите наставници. Но смирени спрямо себе си. Ако се сравняваме с прашинки, тогава къде е престижът ни? Веднъж чух историята на един човек. „Ходих на гадател”. Виждате, има клиентела за такава услуга. „Исках да науча за предишните си животи. Оказа се, че съм живял по времето на Исус. Не съм бил нещо кой знае колко висше – бил съм песъчинка. Обаче песъчинка на специално място – съвсем близо до кръста на Исус при разпятието. И какво станало? Една капка от кръвта на Исус капнала върху мен”. Скъпи мои, бихте ли се вързали на подобна история? Мисля, разбирате нещичко за смирението. „Аз съм прашинка. Обаче специална прашинка. Кръвта на Исус Христос е върху мен.” Хайде стига! 

Така че, смирение. По този начин изразяваме своята благодарност. По този начин изразяваме уважението си и готовността си да учим, да служим. Истинското смирение според мен трябва да е много позитивно. Саморефлексията трябва да е реална – да сме способни да виждаме и положителните си страни, и недостатъците си. И ако сме интегрирани по хубав начин в някаква духовна общност, тогава можем да разберем, че всичките ни добродетели и целият ни престиж са, за да служим на останалите. Така че ако сме велики в каквото и да било отношение, ние сме велики за служене. Искаме да прилагаме способностите си като приношение. А ако сме приети в това любящо духовно партньорство – мисля, че това е истинско насърчение за вярна духовна самооценка. Така че недейте да отричате; посвещавайте. Недейте да убивате фалшивата си самоличност, вместо това я пречистете и поднесете. 

1. „Брахма Самхита“, 5.6