Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник)

Както се съгласихме, трябва да сме практични. Щом това е теорията – когато има проблем в света, Бог ще се появи – нека се опитаме да я приложим на практика. Както целият космос, вселената е сравнена с микрокосмоса на човешкото същество, по същия начин и малкото човешко същество е досущ като огромен космос. И тогава, ако има проблем в тази ваша мъничка вселена, също можете да очаквате Богът да се появи. Как ще Го посрещнете? Ако прилагаме формално този метод, значи трябва да сътворите голям проблем във вашата малка система – понеже тогава може да очаквате, че Той ще дойде, нали? Да направите нещо скандално. Но съжалявам, не е сигурно, че така Той ще дойде.

Ако искаме да срещнем Всевишния, трябва да приложим метода правилно. Какъв беше методът, описан тук? Всички висши авторитети се обърнали към по-висшия си авторитет. Майката Земя имала проблем – тя отишла при по-висшестоящия, твореца Брахма, а сетне заедно отишли при Вишну. Това е методът, който трябва да приложите: ако имате проблем във вашата малка система, обърнете се към по-висш авторитет. А ако той не знае решението, сам ще ви отведе до следващото ниво. Много е практично. И след това ще седнете и ще медитирате над Върховния Бог, стремейки се да намерите отговорите.

Обикновено очакваме от авторитетите да знаят отговорите. Но скъпи мои, глупецът може да зададе много повече въпроси, отколкото мъдрецът може да отвърне. И понякога се случва дори велики авторитети да не могат да намерят верния отговор. Мога ли да ви дам пример за това? Знаете, че свещените обекти заслужават свещено внимание. В дългия списък с практики на предаността са препоръчани най-различни видове служене – разбира се възпяване на светите имена, общуване със садху, посещаване на храмове, събиране за лекции, но освен това служене на кравите, поднасяне на почит на свещени дървета, например, а също и на едно много специално растение – туласи. Туласи е по-скоро храст. Наричат го още и вринда. Мисля, че сме чували това име? Вринда-вана; вана означава „гора”. А вринда е олицетворение на предаността под формата на храст. Много свещено растение. Във Вриндавана избуяват като джунгла – защото там е мястото на посветеността, мястото на предаността.

Веднъж като бях в Индия, отидох да купя някои книги в една книжарница. Подбирах дълъг списък със заглавия, застоях се дълго време и имаше един възрастен индиец, който ме запита: „О, колко хубаво, че сте дошли в Индия; кои места се каните да посетите?” Отвърнах: „Ами, основно ще идем във Вриндаван.” Той рече: „Вриндаван! Защо?! Трябва да идете в Каши, Бенарес – там е санскритското познание. Ако идете във Вриндавана, там има само преданост.” А аз казах: „Именно! Тъкмо затова отиваме във Вриндавана.” Защото тя е гората от храстите на посветеността – това е, което търсим!

И така, туласи е много свещен обект. Казва се, че Кришна не приема никое приношение без листенца туласи. Затова в задълженията на пуджари, който извършва служенето, много важна точка е да излезе рано сутринта и да набере свежи листенца туласи от градината за обожанието в храма. Туласи е нещо много свещено! Разбира се, растението е много лековито и полезно и като медицинска билка. Но ние не обръщаме внимание на практическата употреба, а на свещената идентичност на туласи. Дори докато берете цветчета и манджари от туласи, трябва да сте много внимателни. Най-напред се извинете като ще берете листенца, помолете за благословии, пък след това пристъпете.

(следва продължение)