


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
Jul
30
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 27 май 2006, София)
„Чайтанйа Махапрабху казал (на Санатан Госвами): „По заръка на майка си аз стоя тук в Джаганнатх Пури; затова няма как да ида в Матхура Вриндавана и да уча хората да живеят в съответствие с религиозните принципи. Налага ми се да извърша цялата тази работа чрез твоето тяло, а ти искаш да го изоставиш. Как бих могъл да понеса това?”
Това е пример за случая, когато авторитетът така да се каже „не може” да направи нещо сам, той приканва помощници, които да се включат в кампанията. В този случай Бог казва: „Онова което не мога да направя, ще го извърша чрез теб.” И Санатан Госвами бил готов да се превърне в инструмент в дланите на Бога. Онова, което Той не може да свърши лично, може да го стори чрез помощниците, чрез слугите, чрез инструментите си.
От това разбираме, че дори Бог понякога се нуждае от помощници. Разбира се, постарайте се да вникнете по правилен начин – това не е вярно – но в името на лила, в името на това да включи и другите, в името на това да постигне определена цел по ТАКЪВ начин…Той може да го стори и по друг начин, но заради самия себе си иска да го направи по ТОЗИ. Може да го направи по неизброими начини, но се е спрял на това решение. Защо? За да направи Своите бхакти още по-прославени. Кришна или Чайтанйа Махапрабху са готови да споделят дори славата от осъществяването на някакво велико постижение.
Чувствате ли желанието за СПОДЕЛЯНЕ? За предоставяне на славата на ДРУГИТЕ, а не трупане за себе си? Мисля че в това отношение отново се проявява гопи-бхав. Някой хора си мислят, че гопи-бхав е нещо много далечно, много възвишено, много тайно. Което същевременно е и така. Но все пак е и нещо съвсем практично. Защото гопи-бхав – чувствата на гопите когато се опитват да помогнат на другите да се срещнат с Кришна, вместо самите те – това се проявява и тук. Дори Бог не желае да обере славата самичък, но е готов да я остави на другите: „Извърши това дело! Така ще бъдеш по-прославен.”
На пръв поглед можем да си помислим, че гопите са много безкористни, понеже не искат нищо за себе си, а искат да помагат на другите. Обаче… тези гопи не са някакви глупави селски момичета. Те са много умни. И са много себични. Защото ако се срещнат с Кришна, това е хубаво; но ако помогнат на някой друг да се срещне с Кришна – казва се, че те чувстват милиони пъти по-силно щастие. В това се изразява тяхната себичност. Те искат да са ПО-щастливи. Не просто да се виждат с Кришна, но и да помогнат на другите да го видят. Точно както Махапрабху – той не иска да свърши работата. Готов е да помогне и на други да се присъединят към кампанията.
Същото нещо е отразено в компанията на бхактите. Онова което гуру не може да стори сам, той го прави чрез учениците си. Поне чрез отдадените си ученици. Това е разпределението на СЛАВАТА на преданото служене.
Ако поднесем себе си, ако принесем съществуването си в служенето, тогава това е не просто сатвично, но е изпълнено с преданост, то е божествено. Всъщност този е начинът да се пречисти материалното съществуване – като предложим всичко, което имаме, в служенето. Казано е, че можем да служим на Кришна с благосъстоянието си, със словата си, с ума си, и в крайна сметка – с целия си живот, с жизнената си енергия, посвещавайки целия си живот в служене.
Leave a Reply
