Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




sailboat-sunrise

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Кришна описва какво е предпочитанието Му изсред йогите. Той казва: „Сред всички различни видове най Ми е скъп този, който е свързан с Мен в преданост[1]. Затова един йоги трябва да e пример за останалите. Да изоставя привързаностите – това е една основна характеристика на йоги. Не става въпрос дали притежава или не притежава нещо; въпросът е дали е привързан или не. Може да имате всички неща на света; не сте ли привързани сте свободни. А може да нямате нищичко, но ако сте изпълнени с желания, това означава, че сте привързани.

Веднъж бхактите попитаха един просяк в Индия: „Какъв късметлия си, нямаш никакви материални притежания. Защо не се присъединиш към нас?” А той отвърна: „Невъзможно! Вярно е, че сега не притежавам нищичко, но ако тръгна с вас, никога няма шанс да имам каквото и да било!” Виждате, дали имаш или нямаш – не това е квалификацията. Но тук е споменато: „бъди непривързан”- това е действителната квалификация, защото тогава си свободен. „Такъв йоги, който е свободен от привързаност, ще действа с тялото, ума, интелигентността и сетивата си единствено с цел да се пречисти.”[2]

Това е много позитивен тип заетост. Каквото ни е дадено под формата на тялото ни, на нашите таланти – можем да го свържем със служенето към Бога. Ала не е достатъчно просто да извършваме дадени дейности; трябва да добавим едно специално качество, което се нарича посветеност. То ще придаде съвсем различен израз на живота ни. И ако целта ни е пречистване, тогава можем да използваме на практика всички способности, с които разполагаме, за да постигнем тази цел. Например, ние не препоръчваме хората да стават факири. Не казваме: „Недейте да ядете!” Защото това е истинско изискване към аскетите: „Недейте да ядете!” Не, ние имаме съвсем лека версия: „Недейте да ядете месо”. Тъй като ако влагате в тялото си свободна от карма енергия, съзнанието ви също рано или късно ще се освободи от карма. Така можете да ползвате хранителните си навици като духовна практика. Това е много важно. По колко пъти се храните на ден – без да броим чипса и какво ли още не междувременно? Два-три пъти, нали? А по колко пъти медитирате на ден? Обикновено хората трудно намират време за някаква духовна практика: „О, толкова съм зает!” Не е ли така? Бъдете реалисти. Всъщност, медитирайки работим за истинското си благо; а занимавайки се с какви ли не материални, светски дела, в действителност просто гоним вятъра.

Не бих казал „прекратете дейностите”, тъй като се съгласихме, че йоги трябва да е активен. Но бъдете активни в правилния смисъл. Свързвайте всичките си действия с някакъв вид посветеност, с някакво призоваване на божествени сили, с някакво настроение на служене. Следвайте някакви правила дори в простичките ежедневни действия. Поднасяйте саттвичната си храна на Бога, казвайте молитва преди да започнете да се храните. Сутрин стремете се да намирате малко време за медитация или пуджа. Следвайте правилата за физическо и умствено пречистване. Защото чистотата е близо до божествеността. Има известни правила, които биха подпомогнали вашата трансформация. И малко по малко по този начин можем да превърнем дните си в божествени дни. Постъпките ви ще бъдат овладени, знанията ви ще бъдат овладени, речта ви ще бъде овладяна. И не си мислете, че чрез овладяване, овладяване, овладяване ще станете суховат, некрасив човек. Не, онзи, който се владее напълно е привлекателен. Защо? Защото енергията му е съсредоточена. И както говорихме, той обича всички и всички го обичат. Това е само въпрос на време. Но ако сте чиста душа, рано или късно ще се случи.

Това е начинът да вложите всичките си телесни, умствени, практически и теоретически способности в божествено служене. И тогава е възможно да постигнете много специална и достойна позиция – освобождение. Освобождение от оковите на материалното битие. За да се случи това не се налага да умирате. Не бих казал, че е лесно да постигнете освобождение ако умрете – не е лесно – но все пак много хора си мислят: „Сега ще си дам малко време. Като дойде смъртта, тя ще ме освободи.” Не, не е нужно да чакате до смъртта. Защото ако умрете за греховете, за неправилните действия, тогава без да напускате тялото си можете да се родите наново. Постигането на такъв тип съвършенство се нарича дживан мукта – освободен приживе. Това означава, че се е случила много специална трансформация. С всички различни способности на съществото си сте свързани и заети в божествено служене.

„Неотклонно посветената душа постига истински покой, защото поднася резултата на всичките си дела на Мен; докато онзи, който не е в единение с Божественото и е алчен за плодовете на своя труд, се оплита.”[3]

И така, умиротворението е признак за духовно постижение. И не става дума за някакъв пасивен покой, а за активно умиротворение. Затова най-висшата заетост за душите, за нас, човешките същества, по някакъв начин е божественото служене. То е изначалната функция на душата; ако се заемем с такъв вид служене, в него няма да има нищо ново за нас, просто ще съживим изначалната си природа и задължение. Това е начинът да се завърнем у дома, при извора на цялото битие. И е още един аспект на изкуството на действието. Духовна култура означава в хармония с божественото.

[1] „Бхагавад Гита” 6.47

[2] „Бхагавад Гита” 5.11

[3] „Бхагавад Гита” 5.12

 



Leave a Reply