Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Индия без бхактите и без Кришна е трудно място. Много е станала материална, много замърсена… понякога имахме много лоши преживявания. Но ние търсехме нещо духовно, нещо божествено.

Веднъж посетихме Говардхан. Садху Махарадж беше тъй мил да ни заведе там. Компанията беше изключителна, защото там бяха Муни Махарадж от Виена, Садху Махарадж от Враджа Вриндавана, нашите приятели от София Йатра, някои бхакти от Унгария… По него време, знаете ли, аз бях наистина болен, дори не можех да се движа. Но те толкова много настояваха, пък и сам не исках да пропусна възможността да посетя Говардхан. Понеже аз съм слуга, изпълняващ заповедите на своите ученици. А един от моите ученици ми беше казал: „О, единственият ми стремеж е да разбера нещо за мистерията на Гирирадж Говардхан.” Какво можех да направя, след като някой има това едничко желание? Затова тръгнах с бхактите, отвръщайки на хубавата покана.

Най-напред спряхме в селцето Говардхан, то е мъничко село. Садху Махарадж естествено започна да купува храна за бхактите понеже не бяхме закусвали. Заедно с Муни Махарадж двамата тичаха по различните магазинчета да купят най-хубавите сладкиши и соленки и ни нахраниха изобилно!

И тогава стъпихме на парикрам-марга около Говардхан. Там се виждаха прииждащи поклонници – някои като нас с джип, някои с коли, други пеша… някои измерваха пътя с дандавати! Най-сетне отбихме встрани и се приближихме към хълма. Тогава запитах Садху Махарадж: „Знаеш ли, един от моите ученици иска да узнае нещо за мистерията на Говардхан. Моля те, можеш ли да ми дадеш няколко Говардхан-шила?” Защото това е начинът: не можеш ти сам да си вземеш, а някой враджаваси трябва да ти даде. И започнахме да разглеждаме, да вдигаме този или онзи камък: „ Виж този! Много е хубав! О… онзи е още по-хубав!” Така събирахме камъчета от Говардхан. Тогава изневиделица се появиха крави. Пасяха свободно, изкачваха се по хълма, ходеха насам-натам… Заедно с тях се показа и един възрастен гопа. Той видя че взимаме камъчета, незабавно се разтревожи и се развика: „Какво правите? Защо притеснявате Говардхан?” Наистина беше обезпокоен. Но Садху Махарадж отново внесе хармония като му каза: „Спокойно, няма проблем.” Тогава той се успокои и продължи нататък с кравите.

Започнахме да се качваме в джипа. Един от бхактите имаше много силно главоболие. Садху Махарадж незабавно взе малко прах от земята и я поръси върху главата му: „Това много бързо ще ти помогне!” И почти бяхме готови да тръгваме. Но тогава Прананатх си спомни нещо: „О! Сърцето!” Какво сърце, Прана?” Той разказа, че една бхакта му дала полу-скъпоценен камък във формата на сърце и му заръчала: „Когато отидеш при Гирирадж-Говардхан просто хвърли сърцето ми там!” Тъй че Прана почти беше забравил това задължение, но тъкмо преди да поемем се сети: „О, трябва да оставя сърцето!” Изскочи от колата и положи сърцето на нашата бхакта в нозете на Говардхан.

Но после, когато се върнахме от Индия тази бхакта ми се оплака: „Боли ме нещо ей тук…” И се наложи да влезе в болница, имаше проблем със сърцето. Тогава тя заключи: „Може би това е защото оставих сърцето си при Говардхан?”

Така че моля ви, внимавайте!

След това се срещнах с онзи бхакта, който ми беше казал, че единственото му желание е да разбере нещо за мистерията на Гирирадж-Говардхан. Казах му: „Прабху, донесъл съм ти нещо. – и му напомних – Ти спомена за обожанието на Гирирадж.” Той започна да обяснява: „Гирирадж, който стои на олтара, така е запленил сърцето ми, просто искам да вляза в това настроение…” И т.н. А аз му рекох: „Имам по-добро предложение. Пази Гирирадж винаги с теб!” Оттогава Гирирадж винаги виси на шията му – съвсем мъничък. Много прилича на онзи, който има отпечатъка от пръста на Махапрабху в храма на Локанатх Госвами.

Обаче това не беше Индия. Това беше Вриндавана. Различно е. За там не можете да получите виза в посолството. Виза за Индия получавате в посолството. Но виза за Вриндавана се добива от друго място.



Leave a Reply