Sharanagati

Въпрос на Ямуна: Това е малко провокиращ въпрос, Махарадж, но все пак искам да знам отговора. Обикновено един от аспектите, които привличат към хиндуистките учения, е точно учението за карма, понеже дава обяснение на много въпроси „защо”. Понеже човек иска да знае защо някои неща стоят по даден начин, ако това изглежда несправедливо. А кармата носи някакво усещане за възмездие.

Тиртха Махарадж: Да.

Ямуна: Но всъщност това обяснение, което носи успокоение, не е истинско, именно защото кармата е анади, без начало. Така че всеки път, когато искаме да знаем „защо”, ние се обръщаме към миналото и казваме: случило се е нещо в миналото. Но истината е, че това е отлагане на отговора, тъй като всъщност няма начало.

Тиртха Махарадж: Правилно, в един смисъл това е така.

Ямуна: Това означава, че няма окончателен отговор, щом е анади. Не съществува крайна референция, към която да се върнем, така че това усещане, че „има обяснение” е по-скоро субективно, а не обективно. Значи е един вид илюзия.

Тиртха Махарадж: Да, и какъв е въпросът?

Ямуна: Бихте ли коментирали тези илюзорни обяснения, които не са реални обяснения.

Тиртха Махарадж: Да, разбира се. Много добър въпрос. Засягаш два много важни момента тук. Единият е проследяването на настоящата ни ситуация в миналото. Нещо се е случило вчера, нещо се е случило в предишния живот и т.н. Можете да се връщате в миналото на практика до безкрай. Но защо кармата се нарича анади, без начало? Защото кармичните шаблони съществуват отпреди този период на сътворението. Казва се, че Брахма създава отново, и отново, и отново Вселената по ведическите мантри. Те са като формули на сътворението или съзидателното слово – посредством тази песенна вибрация, то се проявява пак и пак. Логос е активен принцип; звуковата вибрация е активен принцип. А кодът се пази във ведическата наука. Кармичните шаблони съществуват отпреди, тоест те са оцелели от предишния цикъл, съхранили са се и когато новият цикъл започне, дживите получават тези запазени кармични шаблони.  Разбира се, това се отнася до ограничените цикли на творението, не до първоначалното сътворение. Това касае само вторичните сътворения, манвантарите. А срищи – великото сътворение, първото сътворение – и пралая – окончателното разрушение – това е нещо малко по-различно.

По тази причина не можем да проследим карма, не можем да намерим изначалната нишка. Така че ако искате да проследите своето настояще назад в миналото, то потъва в забвението. Затова щом искаме да проумеем сегашната си ситуация, нека не гледаме назад, нека гледаме напред. Това е много важно, понеже не само миналото ни обуславя, а бъдещето ни ще ни отведе в светлината. И ако се отъждествяваме с този принцип, това е много по-добре. Тъй като не можете да промените миналото си, обаче можете да решавате своето бъдеще.