Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Какво е тогава висшата истина? Отговорът е, че висшата истина е недвойственото знание, лишено от материално замърсяване. То донася освобождение. То е неповторимо, всепроникващо и невъобразимо. Първата степен на постигане на това знание е Брахман. Втората – Параматма, Свръхдушата – се постига от йоги, които се стремят да Я прозрат, освободени от всички земни тревоги. И, накрая, пълното постигане на същото това висше знание е постигането на Върховната Личност. Всички велики мъдреци описват Върховната Личност като Васудева, причината за Брахман, Параматма и всички останали проявления.” [1]
На други места „Бхагаватам” казва: ваданти тат таттва-видас таттвам ядж джнанам адваям брахмети параматмети бхагаван ити шабдяте [2]  – Пророците, които виждат истината, знаят – ваданти тад – че тази върховна реалност, която е съзнателна, съществува в три фази – като Брахман, или принципът на единността; Параматма – присъствието на вътрешния Бог; и накрая Бхагаван като Върховната личност. Така че всички тези пластове и реалности съществуват; можем да ги наречем енергия, присъствие и личност. И в съответствие с настройката ни, в съответствие с отношението ни, в съответствие със задълбочеността ни, ще осъзнаем някои аспекти от върховната абсолютна истина.
Първият, Брахман – принципът на еднаквостта или можем да го наречем енергийното поле на съзнанието – е съвършен. Осъзнаването на Параматма е още по-съвършено. А осъзнаването на всевишния личностен аспект е най-съвършено. Така че не стои въпросът дали едното е погрешно, а другото правилно; всичките са добри. Едното е добро, другото е по-добро, а третото най-добро. Пурна – цялостно; пурнатара – още по-цялостно; и пурнатама – абсолютно цялостно ниво на реализация. Вие кое искате? Обикновена цялостна реализация, по-цялостна или напълно цялостна реализация – каква предпочитате? Удовлетворява ли ви обикновеното съвършенство? Не, ние всички се нуждаем от върховното съвършенство. Защо? Защото там можете да откриете повече. Повече обмен, повече реалност има там.
Представете си да се налага да ядете една и съща супа всеки ден. На първия ден е хубаво, защото сте гладни. На втория ден: „Ох, добре. Аз съм в садхана-бхакти, ще я изям.” На третия ден ще попитате: „А има ли малко сол?” На четвъртия ден: „Ами чапати?” Обаче като измине седмица, ще кажете: „Не мога да понасям тази супа повече! По-добре да умра, но не мога да я ям.” Това е принципът на еднаквостта, когато има само една супа – това не ви носи удовлетворение. Всъщност китайците са имали такъв вид екзекуция. Когато имало затворник със смъртна присъда и искали да приключат с живота му, те най-напред му давали вкусна храна. И той си казвал: „Нима това е затвора? О, какво хубаво място!” Но след това отново и отново му давали все същата храна. До такава степен, че накрая човекът умирал от глад. Не можел да търпи да приема същата храна от един момент нататък.
Така че вие какъв вид съвършенство искате? Това унифицирано, еднакво съвършенство, обикновено съвършенство? Или може би се нуждаете от по-голямо многообразие. Не оставяйте душата си да умре от глад за божественото многообразие.

(следва продължение)

1. „Шримад Бхагаватам”, 5.12.11
2. „Шримад Бхагаватам”, 1.2.11