Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Ведите предлагат три начина за подхождане към висшата божествена реалност. Единият е карма-канда, вторият е гяна-канда, а третият – упасана-канда.

Карма-канда е действие: „Ако извършиш жертвата, ще постигнеш рая”, да речем. И това работи. Каквото искате да постигнете, можете да идете там. Както се казва и в „Гита”: „Които почитат предците, ще идат при предците. Които почитат полубоговете, ще идат при полубоговете. Които почитат призраците, ще идат при призраците. Но тези, които почитат Мен, ще дойдат при Мен!”[1] Така че е възможно. Действие – реакция; действие – последица. Това винаги е така. Можете да изберете своя път и посока, и можете да ги постигнете – няма проблем, дадено ви е. Разбира се тук карма не означава просто „действие” или „законът на карма”, а това са ритуалните действия.

Втората част е гяна-канда, или подразделението на познанието във Ведите. Това е аналитичен, научен подход, обичайно свързан с много висши и строги, аскетични практики на отречение. Спекулативен метод – не в обиден смисъл, а като по-умозрителен подход.

А третият аспект е упасана-канда, който е пътят на обожанието.

Така че ако искате да следвате тази система, или ставате действащ, или ставате знаещ, или в крайна сметка ставате бхакта. Това не означава, че бхактата не е активен и не е знаещ. Означава, че добивате всички тези способности, но добавяте и още нещо – посветеността. Спомняте ли си от своя опит в живота когато сте били фен на нещо? Сякаш летите, няма граници за вас! Това е един вид любов, политате в небесата. Ала сетне много скоро отново слизате на земята. Но поне по този начин можем да разберем какъв заряд носи упасана-канда. Защото ако сме истински въодушевени поклонници, тогава това е съвсем различна степен на отношение към Върховния. Пряко познаване на истината – това означава преживяване на Бога, божествено преживяване. Ала докато следваме някакъв пресметнат процес, едва ли някога ще стигнем дотам.

„Докато умът на живото същество е замърсен от трите гуни на материалната природа (добро, страст и невежество), той е като див слон с отпуснати юзди. Такъв ум непрестанно разширява сферата на своето влияние над благочестивите и неблагочестивите дела, използвайки сетивата. В резултат живото същество остава приковано към материалния свят, където се радва или се измъчва от удоволствия или страдания, дължащи се на материалните дейности.

Тъй като умът е потънал в желания за благочестиви и неблагочестиви дейности, той съвсем естествено е под влиянието на похотта и гнева. По този начин усеща привлекателната сила на материалното сетивно наслаждение. С други думи умът е воден от качествата добро, страст и невежество. Съществуват единадесет сетива и пет материални елемента и от съвкупността на тези шестнадесет фактора все пак най-важен е умът. При все това именно той, умът, предизвиква раждането в различни тела сред полубоговете, човешките същества, животните и птиците. В зависимост от това каква позиция заема – по-висока или по-ниска, умът приема по-висше или по-низше тяло.[2]

Добре, ако умът ви доведе до прераждане в сферите на полубоговете – това е добра сделка. Смятайте: дълъг живот, голямо щастие, наслаждения, няма старост.

Баладев: Но има край.

Свами Тиртха: Добре де, не бъди толкова черноглед. Обаче ако умът ни доведе до прераждане сред птиците… всъщност мога да се примиря и с раждане сред птиците. Защото тяхната садхана е доста добра. Будят се преди изгрев, което е много хубаво. И могат да летят! Движат се на воля. Всички харесват песните им. Единствено диетата – дето понякога ядат насекоми… Ала ако успеем да добием тяло на птиче, което яде зрънца – тогава бива. Освен това обикновено животът им е кратък – стига да не си врана или папагал, защото те живеят дълго, горките. Обаче тук има нещо много интересно, защото някои от тайните на творението са дадени на враните. Те не са считани за особено благоприятни създания, но в един смисъл са много умни, много мъдри животни. Защото по пътищата например може да блъснете всякакъв вид птици – и големи хищници, и малки птички; ала не и врана. Виждали ли сте някога врана, ударена от кола? Не. Те са много, много специални птици.

Но да се върнем на темата: определено умът ни насочва към следващата глава на нашето съществуване. Тук бяха споменати активните и добиващите информация сетива, плюс ума – който е единадесетото сетиво; плюс петте материални елемента като обекти на сетивата. И сред всичките шестнадесет, умът е главното действащо лице.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 9.25

[2] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.4-5



Leave a Reply