Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Воинът на страстта бе победен от воина на страха. Когато Радха и Кришна достигнаха покрайнините на Враджа, завръщайки се от Своята разходка, тази победа на страха насила отне скъпоценната прегръдка на Кришна от раменете на Шримати Радхарани. Олицетвореният страх порица Радха и Кришна, забранявайки им да вървят по пътечката заедно. Прислужничките Им заплакаха, като видяха колко жално Те се гледаха един друг. Лунноликите Радха и Кришна начаса изгубиха блясъка на образите си от скръб, че трябва да се разделят. Когато трябваше да тръгнат по различни пътеки, Радха и Кришна много тъгуваха, че са принудени да се разделят, след като първо бяха получили скъпоценните сърца един на друг. Ала Тяхната чиста любов Им даваше гаранция за следващата среща.”[1]
И така, такова е и нашето жалко положение. Заради невежество, заради илюзия, ние сме изгубили тази вечна връзка с върховната Божествена Двойка. Заради глупостта ни сме принудени да вървим по отделен път. Но запомнете това изречение, този съвет: „Тяхната чиста любов Им даваше гаранция за следващата среща.” Ако придобием такова чисто, съкровено духовно привличане към божественото, тогава ще се срещнем отново.
„Чувствайки огромна болка от раздялата, Кришна не можеше да върви. А тялото на Радхика бе цялото в пришки от жестоката разлъка. Шри Радхика каза: „О, приятелки! Умирам от болката на раздялата. Как ще ме заведете във Враджа? Съдбата стана мой враг, отнемайки ми блаженото единение с Кришна. Как можете да ме заключите в дома на свекърва ми? Лалите, ти ме изведе днес от вкъщи, а сега ме принуждаваш отново да вляза там още същия ден! Защо ме накара да закопнея така, след като стъпих в нектарния океан на компанията на Кришна? Сакхи! Слънцето, което видях да залязва, сега отново изгрява на изток. Сега нощта стана илюзорна като цвете в небето. Проклети да са ушите ми! Проклет да е езикът ми! Проклети да са очите ми! Те безспир изгарят от треската на любовни желания, без да могат да пийнат дори капка от нектара на прекрасния глас, прекрасния вкус и прекрасния облик на Кришна.”
Тогава Лалита отвърна: „О, наивно момиче, днес йогата на нощната среща с Кришна ти рецитира нирведа, неблагочестивите постъпки. Сега радялата също ти рецитира нирведа, което означава болка за теб. Срещата ти даде нектара на Ачюта, Кришна. А раздялата те накара да вкусиш горчивата отрова.” Шри Радхика, върховната богиня на любовта към Кришна, не можа да разбере какво ѝ говорят приятелките ѝ, макар да я бяха наобиколили. Тя влезе в дома си, невидяна от хората във Враджа, и отиде да си легне.”
От основните правила, през нравствените стандарти, през религиозните принципи и интелектуалните постижения, най-накрая трябва да стигнем до някакви духовни реализации. И когато си спомняме блаженството на божественото единение на Радха-Говинда, както и Тяхната толкова болезнена разлъка, тогава можем да се доближим до онази интензивност, която да ни помогне да вкусим няколко капчици нектар тук. Както е казано в текста от Шрила Вишванатха Чакраварти Тхакура, Радхика се радвала когато слънцето залязва, а тъгувала когато то изгрява. Така че когато съзерцавате слънцето – разбира се, ние с радост посрещаме изгряващото слънце – но ако си спомняте причината защо Радхика не е щастлива, когато слънцето изгрява; а когато съзерцавате залязващото слънце и се сбогувате със светлината, спомняйки си защо Радхика е толкова щастлива по залез-слънце, понеже ще може да приветства мрака, тъмния Бог – тогава, благодарение на изучаването ви, денят и нощта ще се слеят. Затова недейте да спирате – ни тук, ни там, нито на следващото ниво… Вървете по-нататък!

(следва продължение)

1.  От „Шри Кришна Бхаванамрита Махакавя“ от Вишванатха Чакраварти Тхакура