Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Как да намерим себе си? Това не е лек въпрос. Опитвате се да анализирате: не съм тялото, не съм това, не съм онова – но как все пак ще откриете своята идентичност? Наскоро обсъждахме това с бхактите и стигнахме до заключението, че можеш да намериш себе си, ако се идентифицираш с нещо. Разбирате ли какво искам да кажа? На материално ниво обикновено казваме: “Аз съм такъв и такъв. Аз съм представител на тази и тази фирма, аз съм семеен, аз съм баща на децата си, аз съм еди кой си.” Идентифицираме се с нещо – с някаква роля, с някакво име, с някаква длъжност. Това отъждествяване  ни кара да се чувстваме сигурни – да, аз съм такъв – и това ни носи удовлетворение. Обаче тези роли се променят твърде бързо. От сладък шестнайсет годишен младеж изведнъж ставаш шейсет годишен старец. Тези роли са променливи: от красив младеж ставаш грозен старец. Или пък първо от необразован момък ставаш уважаван възрастен; а сетне отново се превръщаш в глупав и изкуфял старец – забравяш всичко. Така че тези самоличности се променят. Затова и на духовното ниво също трябва да се идентифицираме с нещо – с някакви роли, с някакви позиции.
В живота в преданост, например, отъждествяваме себе си със своите гуру: “Аз съм ученик на моя Гурудев.” Тогава се чувстваш спокоен: “Да, това е моята идентичност. Това е една роля, една позиция, така да се каже: “Да, аз принадлежа на него, аз спадам към тази и тази линия. Аз съм ваишнава. Принадлежа към ваишнавската вяра. Аз съм бхакта на Кришна.” Но понякога това е твърде общо, затова се нуждаем от по-лично семейство: “Ето ги моите братя и сестри, ето го и моят учител.” Ала по-извисените ще се идентифицират със служенето, което имат. Затова казваме: “Дасо’ хам, аз съм твой слуга, аз съм слуга.” “Аз съм главният пуджари на Махапрабху в София.” Или: „Аз съм санкиртан бхактата на тази група.” Или: „Аз раздавам прасадама всяка вечер.” По такъв начин можем да се идентифицираме със служенето, което имаме. А избегнем ли капана на егоизма и славата, сме големи късметлии. Защото можеш да си мислиш така: “Аз съм великият пуджари на този Бог.” Така че трябва да сме внимателни в това отношение. При все това, можем да се идентифицираме със служенето си.
Но тогава къде е разликата: дали е телесно отъждествяване или отъждествяване с преданото служене? То също би могло да се промени. Толкова много неща подлежат на промяна, без съмнение. Може догодина да обожавате не само Махапрабху, но и Радха-Кришна. Кой знае?! Нещата може да се променят. Ала нашата свързаност, нашето дълбоко окончателно отъждествяване: “Мой Господи, аз съм твой вечен слуга” – това не бива да се променя. “Мой скъпи Господи, от днес аз съм твой”- това не бива да се променя.
Въпрос на Яшода: Какво е търсенето на една отдадена душа? Какво точно означава това? Защото аз за себе си чувствам, че съм намерила своето място, своя учител, своите братя и сестри, служенето си. И усещам, че вече не търся.
Тиртха Махарадж: Но ти достатъчно си търсила. Така че това е! Не е достатъчно да търсим, трябва и да намерим нещо. Защото търсене означава, че все още не си намерил. “Аз съм търсещ.” По-добре да станем “намерили.”
Но ще дойдат времена, когато ще поставите под съмнение своята идентичност, настоящето си самоопределение. Когато учителят ви напусне този свят, ще се наложи да преосмислите самоличността си. Или когато самите вие трябва да напуснете. Тогава пак ще трябва да определите наново кои сте. Така че има различни фази, различни ситуации, когато е нужно да преоценим случващото се. Или ако допусна груба грешка – тогава ще трябва отново да се намеря, така да се каже. Или пък достигам до по-висше ниво на реализация, един вид просветление. Има различни начини да подобрим виждането си. Но това, което казваш, е много хубаво, то е осъществяване на търсенето: да, аз открих своето място. Именно за това говоря – трябва да търсим, докато не открием тази облагородяваща среда, където чувстваме вниманието, грижата, възможността да се развиваме, където се чувстваме у дома. Домашен уют. Докато пътувате е добре да намерите хотел, в който да отдъхнете. Ала не можете да го сравните с дома си. И незабавно щом намерите своя дом, забравяте за всички смотани хотели, в които сте били дотогава. Докато търсим себе си, междувременно приемаме подслон у толкова много неща. Но нека забравим за тях. Защото без съмнение, окончателният подслон е Бог.
При все това, една отдадена душа също има какво да търси – да търси възможности да задълбочава връзката си с Кришна, да я прави още по-сладостна, още по-проникновена. Така че този процес е безграничен, никога несвършващ; затова имаме постоянна възможност да се развиваме. И понеже качествата на Кришна и Радхика са безчет, винаги можете да ги изследвате. Няма край преданото служене, няма край търсенето на това какви са Те.


Leave a Reply