Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж. 2 Юли 2005, София)
Тайните… Къде криете тайните си? Най-великите тайни на живота и съществуването са записани в сърцето на чистия вайшнава. Защото има някой, който живее в сърцето му и това са Радха-Кришна. В сърцето на Кришна също живее някой – това е чистият вайшнава. Така те споделят един с друг сърцата си. Затова ако искаме да потърсим с любов Върховния Бог, тогава следвайки този пример трябва да Го търсим в сърцата на чистите души. Те са мъничко по-близко до нас в практическо отношение. Но ако наистина искаме да ги открием, къде трябва да ги търсим? В сърцето на Кришна. Тъй те споделят най-дълбокото и най-тайно място.
Пространството вътре в сърцето бива още наричано „гуха”. Какво означава гуха? Скрито, тайно място. И това мъничко място вътре в сърцето е така обширно, така необятно, че дори Бог се побира в него. Това място е скъпо, безценно. Защото онова което ви е скъпо, вие го пазите в тайна. Може да си купите голям сейф, да го вградите в стената и да скриете в него всичките си пари и скъпоценности. Но това  е нищо! Не можете да ги опазите за дълго. Защото парите се намират под влиянието и грижите на Лакшми Деви, а като всички жени и тя е също „чанчалам” – идва и си отива, не стои на едно място. Така че не можем да скрием в сейф материалните си притежания.
Но според способностите си, хората трупат богатства на различни нива. Какво е ценно за брамина? Аскетизма, мъдростта, познанието… А за един кшатрийа? Силата, властта… За вайшйа? Естествено, парите. А за шудра? Не е служенето! Единствено времето. Той натрупва единствено годините; става все по и по-стар. Понеже служенето е богатството на вайшнавата. Но това е най-висшето, не най-нисшото. По-възвишено дори от знанието и мъдростта. Защото посредством своето настроение на служене ние изразяваме любовта си – затова то е и най-голямото ни съкровище.
Така че преценете – на кое ниво събирате богатствата си? Ех, остарях в компанията на бхактите… но нищо повече. Ако трупате само месеци и години без никаква полза – това не е кой знае какво съкровище. Но всеки действа според възможностите си.
А най-голямата скъпоценност в живота на преданите е самата преданост. Защото имаме ли преданост, дори грешките и недостатъците ни се превръщат в украшения. Да ви разкажа ли една история за това как се случва тази чудна промяна? Имало един бхакта. Той бил много простодушен, но имал много голям талант да помага на хората и отдаденост към проповядването. Веднъж неговият Гурудев му заръчал да вземе някакви записки от бюрото му. И те се разбрали: „Да синко, можеш да вземеш тези записки и да учиш по тях.” След известно време обаче учителят внезапно осъзнал, че ученикът е взел много повече от това, за което се били уговорили: някакви „тайни” записки и бележки на учителя, някакви неща които все още не били довършени… бил взел много повече. И когато гуру разбрал, че „моят син си е присвоил нещата ми!”  той разбира се поискал да го порицае, да го научи че не бива да прави така. Затова го повикал: „Я ела тук, синко и ми кажи какво се случи? Взе ли каквото се бяхме уговорили?” „Да, взех.” „Нещо друго случайно…?” „Ами… да.” „Защо го взе, не сме се разбирали че можеш да го вземеш, не бива така! Да знаеш че не обичам някой да ми се бърка в нещата!” казал гуру с повишен тон. Очите на ученика веднага се насълзили. Той седял пред учителя си и просто не можел да го види от сълзи. Гуру попитал: „И какво направи с тях?” „Ами просто ги разпространих…” „Как можа, глупчо такъв!” Тогава в препълнени от сълзи очи ученикът казал: „Единствено заради благото на пропадналите души…” Какво можел да му отвърне учителят освен: „Добре синко, прави каквото знаеш.”
Да се крадат записките на духовния учител не е никак любезно. И е естествено от негова страна да последва забележка. Но ако ученикът има ТАКЪВ идеал – че краде от учителя си за благото на пропадналите души – тогава какво би могъл да му каже учителят?
Да се краде от духовния учител НЕ Е учтиво. Не съответства на принципите. Но ако го правите според принципа на предаността – за доброто, за освобождението и спасението на пропадналите люде – тогава този недостатък, това греховно действие се превръща в славно предано служене.
Въпреки това ви предлагам: не започвайте от днес нататък да крадете в името на възвишеното предано служене. Защото ако следваме напътствията и се опитваме да навлезем надълбоко в тяхното настроение, можем да постигнем също такава интензивност в служенето си.
Така че тайните се пазят скрити. Обичайно бхактите правят голяма пропаганда от своята вяра – за Кришна, за гуру, за каквото са разбрали до момента. Но това е като да имате малко количество масло. Когато искате да поднесете на госта си, на сина или дъщеря си хляб с масло, ако маслото е достатъчно проблем няма. Когато обаче е малко – колкото по-малко имате, толкова повече го размазвате. Същото е и с духовното разбиране: колкото е по-малко, толкова повече го разпространявате. Такава е пропагандата на начинаещия. Малък актив – голям шум! Ако погледнете наистина великите души, те обикновено се крият – отиват в някоя пещера или в джунглата. Или пък се държат като всяко друго обикновено човешко същество. И от ВАС се очаква да имате очите, с които да ги разпознаете.
Така че дори за това да имате тайна са необходими качества. Трябва да разпознаваме тайните. Да разбираме къде е ценността.
Тук се усеща много интензивна атмосфера на преданост. Това ми доказва, че и вие си имате своите тайни. Но аз не бих искал да съм недискретен и да ровя в тайните ви. Пазете ги в себе си. Грижете се за тях в сърцата си.


Leave a Reply