Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Докато седеше под едно дърво, непознато пастирче дойде с гърне с мляко, постави го пред Мадхавендра Пури и, усмихвайки се, му заговори както следва: „О, Мадхавендра Пури, моля те, изпий млякото, което съм донесъл. Защо не помолиш за някаква храна и не ядеш? С каква медитация се занимаваш?” Когато видя красотата на това момче, Мадхавендра Пури остана много доволен. Като чу сладките Му думи, той забрави изобщо за глада и жаждата. Мадхавендра Пури каза: „Кой си Ти? Къде живееш? И откъде знаеш, че постя?”[1]

И така, ако идете във Вриндавана и се натъкнете на непознато мургаво пастирче, вероятно ще се досетите кой ли може да е това. Досущ както се досетил и Мадхавендра Пури. „Кой си ти? Къде живееш? Откъде знаеш, че гладувам?”

„Момчето отговори: „Господине, аз съм пастирче и живея в това село. В Моето село никой не гладува.”[2]

Това е селото на Кришна. Това е мисията на Кришна. „В Моето село никой не гладува. В Моята мисия никой не гладува. В Моето семейство Аз се грижа за всеки.” Това е нещо много важно. Ако принадлежите на това село, ще бъдете осигурени, обаче и вие трябва да служите на другите. Защо? Защото в това село никой не гладува. Затова във Вриндавана не се спазва постът Екадаши. „В Моето село никой не пости.” Така че това е не смирена молба от моя страна, а директно очакване: ако искате да сте тук, служете на останалите. Защото в това село никой не бива да гладува. Това е ваше задължение.

„В това село човек може да моли другите за храна и така да яде. Някои хора пият само мляко, но ако човек не помоли никого за храна, Аз го снабдявам с всички провизии. Жените, които идват тук да вземат вода, са те видели; те Ми дадоха това мляко и ме пратиха при теб”. Момчето продължи: „Трябва много скоро да отида да издоя кравите, но ще се върна и ще взема обратно гърнето за мляко от теб”. Казвайки това, момчето си тръгна. Наистина, То внезапно изчезна от взора и сърцето на Мадхавендра Пури се изпълни със съмнение. След като изпи млякото, Мадхавендра Пури изми гърнето и го остави настрани. Той гледаше към пътя, но момчето така и не се завърна. Мадхавендра Пури не можеше да заспи. Той седна и започна да мантрува Харе Кришна маха-мантрата, а към края на нощта се унесе за малко и външните му дейности спряха. Насън Мадхавендра Пури видя същото това момче. То дойде при него и, държейки ръката му, го заведе до един храст в джунглата. Момчето показа на Мадхавендра Пури храста и каза: „Аз живея в този храст и затова много страдам от страшен студ, поройни дъждове, ветрове и изгаряща жега. Моля те, доведи хората от селото и ги накарай да Ме извадят от този храст. После ги накарай да Ме положат подобаващо на върха на хълма. Моля те, постройте храм на върха на хълма,” – продължи момчето – „и Ме поставете в този храм. След това Ме измийте с големи количества студена вода, за да може тялото Ми да бъде изчистено. Много дни те наблюдавам и се чудя: кога ли Мадхавендра Пури ще дойде да Ми служи? Приех служенето ти заради екстатичната ти любов към Мен. Затова Аз ще се появя и в Мое присъствие всички паднали души ще бъдат избавени. Името ми е Гопала. Аз съм този, който повдига хълма Говардхана. Бях поставен от Ваджра и тук Аз съм на власт. Когато мюсюлманите атакуваха, свещенослужителят, който Ми служеше, Ме скри в този храст в джунглата. След това той избяга в страх от атаката. Откак свещенослужителят си отиде, Аз стоя в този храст. Много е добре, че ти дойде тук. Сега просто внимателно Ме премести.” След като каза това, момчето изчезна. Тогава Мадхавендра Пури се събуди и започна да обмисля съня си. Мадхавендра Пури започна да съжалява: „Видях Бог Кришна директно, но не можах да Го позная!” Той падна на земята в екстатична любов. Мадхавендра Пури плака известно време, но след това събра ума си, за да изпълни поръчката на Гопала. Тогава се успокои.“[3]

Не можем да продължим нататък с тези нектарни капки, защото ще изгубим свяст.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.24-27

[2] „Чайтаня Чаритамрита“ Мадхя, 4.28

[3] „Чайтаня Чаритамрита“ Мадхя, 4.29-46