Sharanagati

Спомняте ли си онази история за възрастния саннйаси и младия му ученик за хляба? Те трябвало на следващата сутрин да поемат на път. Младежът попитал: „Свамиджи, да сложа малко хляб в торбата, а?” „Не, скъпо момче, трябва да зависим от божествената милост, така че не се притеснявай, просто се остави на благодатта на Кришна.” Но знаете, да се контролират сетивата е много трудно. Момчето си рекло: „Да пътувам утре цял ден на гладен стомах? Да, милостта съществува, Кришна съществува… Но по-добре все пак да взема малко хлебец.” И така, на другата заран те тръгнали и след като часове наред вървели, вървели, вървели, младежът започнал да усеща зор. Свамиджи също забелязал: „Момчето ми става все по и по-бавно…” Най-сетне той попитал: „Става късно. Ти не огладня ли?” Момчето отвърнало: „Да, да, много съм гладен!” Свамиджи рекъл: „Какво да се прави, не срещнахме никого – нито къща, нито приятели…Никой не ни нахрани, трябва да продължим.” „Но свамиджи, аз съм се погрижил. Взех малко хляб в торбата.” Тогава свами казал: „Добре, дай ми го!” И изял целия комат сам. Момчето много се разочаровало: „Как така изяде всичко сам?! Аз се бях погрижил, а ти го изяде – защо?” Той отвърнал: „Ами виждаш ли? Това е точно според инструкцията. Аз зависех от божествената милост и ми бе осигурена храна. А ти не последва съвета ми и изгуби.”