Calendar

July 2019
M T W T F S S
« Jun    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Гурудев и Югала

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

Нашите учители може и да са различни като личности, но са единни като духовен факт. Като същина, като принцип са еднакви. И този принцип ни обединява всички. Тъй като това е нещо толкова важно за всички ни, мисля, че трябва да се спрем малко на тази тема. Ще ви кажа защо. Защото когато на програмите ни идват нови хора, е много лесно да ги дразним с гуру принципа. Те ще си кажат: „О, аз си нямам. Аз съм външен човек!” И е толкова лесно у хората да се създават лоши чувства, ако нямат достъп до нещо. Но аз мисля, че е много важно да се изследва правилно този принцип, трябва да навлезем в дълбочината на тази тема. А Шрила Шридхара Махарадж без съмнение е авторитет по този принцип. Защото, да ви кажа, търсил съм, слушал съм и старателно съм се опитвал да разбера мненията на много ачарии; и мнозина, разбира се, дават много съществен принос. Но дълбочината и финото разбиране са уникални тук.

„Очите, с които да видим Шри Гуру”. Един предан пита: „Често сме чували за гуру и шишя (ученикът), че ако шишя не успее да стане напълно чист преданоотдаден в този си живот, тогава гуру ще се върне, приемайки ново раждане. Гуру лично ли приема ново раждане?[1]

Просто си представете ситуацията един учител приема толкова много ученици и 90% от тях не са в час. Тогава гуру трябва да се размножи, защото един отива на луната друг отива на слънцето, трети отива в ада – на толкова много места трябва да тича след тях. Как стоят всъщност нещата? Защото вие се чувствате големи късметлии: „Ако аз не успея да се справя, моят гуру ще дойде и ще ме спаси”. Ами братята и сестрите ви? Нали той трябва да спаси и тях! Затова нека много внимателно разгледаме този въпрос.

Шрила Шридхара Махарадж отговаря: „Връзката трябва да продължи.” Всъщност това съвсем кратко изречение е достатъчно да отговори на целия този въпрос. Връзката ще продължи. „Дали същата тази определена душа, която е била упълномощена като гуру в предишния живот, ще дойде отново лично – дали ще бъде изпратен отново той или не – в това няма гаранция. Но при всички случаи ученикът ще запази съзнанието си за тази по-висша връзка. Той ще я разпознае точно каквато е била в предишната степен, макар че може да е в различна форма. Това няма да е ново и непознато за него. И той ще почувства също, че „Аз не съм непознат за учителя си.” Но външната форма на гуру може да не е същата.”

Това означава, че принципът присъства, същината присъства. Формата може да е различна, но есенцията е там. Защото кой е гуру? Гуру е нашият личен спасител. Той е като протегнатата ръка на Бога към вас. И виждате, тези индийци знаят нещо – понякога те описват Бога със стотици ръце. Защото Той ги протяга към нас, към теб, към другия, към всички. Той няма само две ръце; понякога проявява четири, а често и стотици ръце. Всъщност ръцете Му са безброй – достигайки до нас, до вас. Този принцип – че той ви кани, че иска да ви прегърне – винаги присъства. А когато се проявява чрез някого, сме толкова щастливи.

И нещо много важно – ще разпознаете и ще бъдете разпознати. Държали ли сте се като ученици? Когато внезапно разпознавате нещо: „Тук трябва да има някаква връзка”. Вярвате ли във връзките? Във великите срещи? Аз съм вярващ, вярвам във великите срещи! Не е случайно. Не е въпросът просто кой е дошъл пръв. Някои гуру казват: „Ако аз ида пръв, ще обикнат мен. Ако ти идеш пръв, ще обикнат теб”. Което може да се случи, но това не е голямата среща, важната среща – когато разпознаваш: „Нещо ме улавя тук.” Затова попитах: държали ли сте се като ученици? Но трябва да зададем и друг въпрос: държали ли сте се като учители? Когато разпознавате някого: „О, срещал съм вече този човек.” Именно това е описано тук: ще разпознаете нещо и ще бъдете разпознати. Това е връзката. Нещо се случва зад кулисите. Не го знаете с външното си съзнание, но с финия си вътрешен радар ще разберете. Разпознавате и бивате разпознати.

 

(следва продължение)

[1] От „Златната стълба”, Глава Втора, Шрила Шридхара Махарадж

 



Leave a Reply