Sharanagati

Позволете ми да цитирам няколко думи, няколко страници от една много значима и хубава книга от Шрила Гоур Говинда Свами Махарадж, „Обожание на Шри Гуру”. Ще започнем от 108-ма страница, където четем: „Вяра с вкус”. Мисля, че дори само да цитираме заглавието е достатъчно – „Вяра с вкус”. От заглавието даже се разбира, че не става дума за каква да е вяра, а за вяра, изпълнена с вкус. Именно това е начинът, по който трябва да живеем, да посветим живота си на нещо, с всички активи, с които разполагаме, защото душата е вдъхновена и човешкият живот е предназначен за духовно себеосъзнаване. Затова трябва да се самоусъвършенстваме в това отношение.

“Брахманда бхрамите кона бхагява джива/ гуру-кришна прасаде пай бхакти-лата биджа – “В съответствие с кармата си, всички живи същества се скитат из цялата вселена. Някои от тях се издигат до по-висшите планетарни системи, други отиват надолу към по-нисшите. Сред множество милиони скитащи се живи същества, онзи, който е голям щастливец, получава възможността да общува с истински духовен учител по милостта на Кришна. По милостта на Кришна и на духовния учител, такъв човек се сдобива със зрънцето на растението на преданото служене.”[1] Бродейки ли бродейки из стотици хиляди брахманди (вселени), щастлива е онази душа, която по милостта на Кришна и гуру получи зрънцето на бхакти-крипа. Какво е това зрънце? То е шраддха, вярата. Но тази шраддха не е обикновена шраддха. И един карми има шраддха, и един гяни има шраддха, и един бхакта също има шраддха. Просто да кажете шраддха не е достатъчно. По думите на садху, шастра и гуру, има прилагателно към нея: ручи-юкта-шраддха, или вяра, свързана с вкус. Този вид вяра е непостижима дори след скитане из стотици хиляди брахманди, ала с лекота може да се постигне по милостта на садху. Ако гуру-пад-падма (лотосоногият учител) стане много милостив и ако поиска да дари на някоя щастлива джива своя най-любим, прекрасен Шямасундара, тогава по неговата милостива воля това зрънце ни се дава. Инак то е недостъпно. Просто по свое желание този гуру-пад-падма, бхакта-бхагават-ваишнава може да дари това зрънце. Тези, които са големи щастливци – бхагяван – го получават. Злочестите не могат да го добият. Човек трябва да развие много силно желание да отдава любящо служене в лотосовите нозе на гуру и ваишнавите. Кришна е обектът на любовта, а Неговите свидни предани – садху, гуру и ваишнавите – също са обект на любов. Само онзи, който е развил пламенно желание или търсене в сърцето си, той го получава; инак никой не може да го добие.”

И така, тук се говори за това как се постига зрънцето на преданата вяра. Добра съдба и милост. Добрата съдба е вашият принос, а милостта ви спохожда. Сетне той продължава:

“Днес, по този благоприятен случай, имам възможността да поднеса своите молитви в лотосовите нозе на такива гуру и гуру-варги (старейшини). Аз не зная дали милостта им ще бъде достъпна за мен или не. Не зная дали имам добра съдба или съм злочест. Обаче имам много силно желание да получа тяхната милост. Много съм жаден за нея. През последните два дни вие организирахте тази гуру-пуджа, влагайки толкова много ценно време. Като приятел трябва да ви кажа, че нося в себе си много недостатъци, слабости и неспособност. Казвам ви истината. Всички ние сме се събрали тук, привлечени от лотосовите нозе на гуру-пад-падма, нашия почитаем духовен учител, А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, и предходните ачарии. Тези гуру са много богати люде. Не материално богати, но тяхното съкровище е према-дхана, Божията любов. Дошли сме тук от жажда да се сдобием с това съкровище, с тази према-дхана. Това е причината да дойдем тук.”

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.151