Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос на Дамодар: По какъв начин са свързани чувствата и вярата? Най-напред човек трябва да вярва, за да получи чувства; или вярата идва в резултат на чувствата?

Тиртха Махарадж:Адау шраддха[1] – най-напред е вярата. Но тази вяра е начална вяра. Какво има преди вярата? Сукрити (духовни заслуги) и милост. Те са предпоставките, причините да се сдобием с тази начална вяра. А имаме ли начална вяра, започваме да общуваме със свети люде. Тогава ще дойде ручи, духовният вкус, истинският вкус. От самото начало също имаме някакъв вкус, инак нямаше да седим тук. Ако не чувстваме нищичко към Кришна, защо ще сме тук? Така че истинската вяра и истинските чувства вървят заедно. Адау шраддха, най-напред е вярата. Вярата ни помага да общуваме. Можем да общуваме с Кришна, можем да общуваме с ваишнавите, можем да общуваме с гуру. Има общуване. Един специфичен тип общуване е гуру-сева. След това е пречистването на съществуването, как да се избавим от анартхите и да сме съсредоточени в служенето си, и т.н. Сетне идва ручи, ручи е вкусът, по-висшият вкус. И този по-висш вкус ще засили, ще обогати вярата ни.

Веднъж Шрила Шридхара Махарадж бил в кома – дълго време, няколко дни. След като се възстановил, бхактите го попитали: “Какво имаше там? Какво видя?” Той отвърнал: “Всичко беше мрак. Имаше само вяра.” Това е нещо изключително важно. На други места той казва, че вярата е най-голямата сила, която имате. Тя може да прехвърли мост над най-огромните пропасти – между настоящото ви състояние и духовната ви цел, духовния ви идеал. Разстоянието между двете е голямо, нали? При все това, чрез вяра можем да прескочим тази бездна. Така че вярата е много важна.

Вече обсъждахме различните определения за вяра, но една от най-ценните дефиниции за мен е, че вярата е тази убеденост, до която достигаме чрез любов. Считам това за много красиво обяснение какво представлява вярата – и в първоначален, и в окончателен смисъл.

Ти попита за вярата и чувствата. Разбира се, нашите истински духовни чувства ще задълбочават вярата ни. А вярата ни ще ни помага да вкусваме нектара на сладостните чувства. Без вяра е невъзможно. Но вярата не е сляпа вяра. Вярата не е невежество. Тя е убеденост, постигната чрез любов. Чувствате ли разликата? За много хора вярата е нещо, което “не знам, и затова го вярвам.” Вярата им е просто вярване. Ала истинската вяра е убеденост. Не е така, че „аз не знам.” Аз знам, затова го правя. Вярвам, затова го правя.

Така че кое е първо: яйцето или кокошката? Кое е по-напред: чувствата или вярата? Всъщност на пречистеното ниво те са неделими.

Гопите не са имали вяра. Имали са любов. Вярата, нека признаем, в много случаи е теоретична. Но любовта е истинска! Субективната част на любовта е доверието, а обективната част е служенето, жертвата. Гопите не са имали вяра. Те не се намирали на теоретичното ниво. Те искали Кришна, независимо какви ще са резултатите или последиците. “И да идем във вечния ад – няма проблем.” Това не е вяра, това са чувства! Чувствата са по-висши от вярата. Защото емоционалната страна е по-активна; вярата е по-пасивна. Когато Кришна и гопите се срещнали отново на Курукшетра, те казали: “На нас не ни стигат само спомени. Искаме Теб, а не своите спомени.” Това вяра ли е?! Не! Това е чувство. “Искам да те притежавам!” Вярата означава “Аз съм Твой.” Бхакти означава: “Но Ти си мой!” Едното е вяра, другото – любов. В това е разликата.

Ала кое е първо, не мога да кажа. Тези две сестри просто тичат една след друга. Едната се опитва да догони другата; другата се стреми да служи на първата. Те действат ръка за ръка. Вярата ви подпомага вашите чувства. Чувствата ви ще ви помогнат да имате вяра.



[1] От „Бхакти Расамрита Синдху” 1.4.15-16



Leave a Reply