Sharanagati

Въпрос на Ямуна: Чувала съм, че четирите точки, на които можем да опрем своето решение за това какво да правим и какво да не правим са гуру, шастра, садху и параматма. Обаче от вас съм чувала също и: гуру, шастра, садху и хридой – сърцето. Как да разбирам това: параматма ли е или хридой? Дали трябва да чуем Божия глас в сърцето си или гласа на собственото си сърце?

Тиртха Махарадж: Добър въпрос. Обикновено се споменават само три: гуру, шастра, садху. Това означава: духовният учител, като наш основен авторитет; писанията, като най-важно откровение; и садху, компанията на светците, като практически пример. И накрая Шрила Шридхара Махарадж добавя, че трябва също така да се посъветваме и със сърцето си – хридой. Оттук можем да разберем, че трите източника на информация – това е теорията. А онова, което превръща теорията в практика, е сърдечната ни убеденост.

Но въпросът е много добър: дали имаме някакво вдъхновение или дочуваме някакъв вътрешен глас, дали това е божественото напътствие, или си е моят собствен вкус, или пък може би някакъв фалшив съветник…? Можем да кажем, че ако сърцето е достатъчно чисто, ако минавате през процес на пречистване, можете напълно да се доверите на тази вътрешна убеденост, на това вътрешно водачество. Него винаги го има, ала ние сме склонни да не го разбираме. Затова трябва да се пречистим, да пречистим съзнанието си. Обикновено това вътрешно водачество действа много силно  в началото на духовния живот, защото в началото всеки е чистосърдечен, всеки идва с напълно чисти намерения. Така ли е? Присъединявате се към дадена мисия, към даден храм, към даден процес, към бхактите – към каквото и да е  – чувствайки: “Да, това е моето място! Нека възпяваме Харе Кришна! Нека се завърнем обратно у дома, обратно при Бога!” И понеже сме толкова чисти в това свое намерение, затова и божественото напътствие идва толкова явно: “Да, ела, направи това, следвай този процес, присъедини се, посвети себе си!” Малко по-късно започваме да разбираме, че това е нещо просто, ала не и лесно. Тогава научаваме колко сложен е целият процес, колко усукана е философията, как не можем да се доверим на ума, и напълно забравяме за вътрешното водачество. Нали, много често се случва така?! Чувствате: “Ах, аз нищо не знам! Не мога да вярвам на себе си. Не зная дали това е просто умът ми или наистина съм аз…!” Но недейте да спирате дотук. Ако се пречистите още повече, отново ще започнете да долавяте.

В крайна сметка тази вътрешна сърдечна връзка е именно начинът, по който божественото може да влезе в досег с нас. Молим се Кришна да дойде, каним Го в живота си, а когато Той влезе, сте изненадани. Не, не бива да сте изненадани ако доловите някакво вътрешно напътствие. Бъдете готови да го приемете.

Разбира се, останалите три източника на информация също са много полезни и с тяхна помощ можете да контролирате, да проверявате дали това, което сте получили, е истинско или не. Но бъдете сигурни, че след като Кришна се намира в сърцето на всекиго, искрената молитва се чува. Чува се и глупостта. Затова внимавайте!

Въпрос на Крипадхам: Какво има в сърцето на чистия преданоотдаден?

Тиртха Махарадж: Какво има там ли? О… Какво превръща едно сърце в сърце на преданоотдаден? Това е сладостен въпрос! Защото всъщност можем да съдим за човека според идеала му. За някои идеалите им обитават в ума. Понякога в лявата половина, понякога в дясната… всеки си знае сам. Ала идеалите на ваишнавите живеят в сърцето. Защото те вече са извършили процеса на настройване – медитацията на сърцата-близнаци. Затова търсим идеалите на един преданоотдаден в най-вътрешните кътчета, в най-съкровените дълбини на сърцето му. А какво е онова, което прави бхактата бхакта – това е вътрешният копнеж по Кришна. Толкова много признаци, черти и характеристики са привлекателни у един бхакта. Понякога знанието му, понякога талантите му – толкова много неща! Но ако се вгледаме, ще открием това изключително фино, изключително деликатно качество в сърцето му. И се казва, че в крайна сметка ще открием там и Кришна – в сърцата на чистите преданоотдадени. Затова толкова много ценим чистите светци – защото те подготвят обител за Бога в сърцата си.