Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Нека поговорим по една трудна тема – как с погрешен начин на мислене създаваме притеснения в ума си. Например, когато сте изключително негативни спрямо себе си, с подобно отрицателно отношение можете сами да си сътворите вътрешни демони. Ако казвате: “Толкова съм пропаднал, толкова съм лош, толкова съм демоничен “ – ако това е темата на медитацията ви, това и ще ви сполети. Спомняте си историята, мисля, че съм ви я разказвал, как един човек мантрувал “Крушна” вместо „Кришна” и „Рамо” вместо „Рама”. Мантрувал много ентусиазирано и когато умрял какво се случило? При него дошли двама демони на име Крушна и Рамо. Той през целия си живот бил викал тези двама демони и те дошли. Така че ако си повтаряте “Ах, какъв неудачник съм”, наистина няма да успявате. Можем самички да си създадем вътрешни проблеми, вътрешни капани, ако имаме подобен род негативен начин на мислене. Така че ако медитирате върху грешките, ще имате греховно съзнание. И в много духовни практики хората използват тези юзди, за да контролират останалите. “Роден си грешен! Оцапан си с греховете на предците си!” Хайде стига, не съм направил нищо! Но това съзнание за греха или чувството за вина, съзнанието за виновност е нещо много силно. Или пък в кръговете на преданоотдадените, казват:  “Ох, толкова ме е страх, че това може да е мая! О, може би това е апарадх!” Те говорят повече за мая и за апарадха отколкото за Кришна и за възпяването. Понякога се случва така, че вниманието ни е повече върху грешките и върху опасностите, отколкото върху положителните страни. Обаче това се нарича мая съзнание, а не Кришна съзнание. Точно както на други места понякога говорят за дявола много повече, отколкото за Исус Христос. По каква причина?! Та това не е сатанинска секта!

Затова култивирането следва да е подобаващо. Ако искате да добиете мая съзнание, тогава мислете за обектите на сетивата. Но ако искате наистина да се посветите на Бога, мислете за Него и за всичко, което е свързано с него. Тогава хитрият бхакта ще каже: “О, Гурудев, този свят също е създаден от Господ, така че ако медитираме върху обектите на сетивата, ще можем да зърнем божествената красота, проявена в тях.” Нали? Внимавайте!

Едно време Вясадева имал ученик. Той бил стабилен, стриктен брахмачари. Вясадева му рекъл: “Днес трябва да изляза да проповядвам. Няма да съм в ашрама.” Те живеели в един ашрам. “Ти стой тук, заключи вратата и не пускай никого вътре”  “Да, Гурудев, ще последвам заръките ти.” Цял ден той изпълнявал служенето си, чел, чистил, правил пуджа, готвил – вършел всичко много съвестно – по залез казал мантрите си и всичко през този ден течало гладко и спокойно. Надвечер той си помислил: “О, Божиите благословии се спускат, такива красиви облаци са се събрали на хоризонта. Може би ще завали дъжд и полята ще родят повече ориз.” И наистина завалял силен дъжд, разразила се буря. Той тъкмо приключвал вечерните си задължения, когато насред виелицата отвън дочул похлопване на вратата на ашрама. Рекъл си: „Това не може да е Гурудев, защото той каза, че няма да се върне днес. Кой ли е?! Кой е там навън?” Тогава чул тъничък, нежен глас: “Харибол! Аз страдам тук, в бурята. Може ли да ме пуснеш вътре?” Прабхуто си казал: “Това е матаджи! Невъзможно, не може да влезеш!  По никакъв начин, това е брахмачари ашрам и Гурудев ми каза никого да не пускам.” “Но Прабху, сарито ми е цялото мокро, така ми е студено, замръзвам! И вали така силно! Няма да влизам, позволи ми само да се прислоня под покрива.” “Не! Невъзможно! Не може! Махай се оттук!” Обаче историята продължава. Тя казала: “Как може да си толкова жесток?! Твоят Гурудев не може да те е учил да се държиш толкова зле.” Тогава прабхуто се замислил: “Да, вън страда едно живо същество. Как бих могъл да понасям страданията на другите?! А и не бива да съдим според тялото, тя просто иска да се подслони, в беда е… Добре, просто ще отворя вратата и веднага ще си тръгна.” И така, той отворил вратата и дори не се обърнал. Жената се скрила в ъгъла на една стая. Ала по-късно прабхуто си рекъл: “Вероятно е премръзнала. Е, може би мога да й дам едно одеяло. Пък и малко прасадам е останал от вечеря, може би трябва да й дам и него.” Така историята се развивала, докато той си мислел колко ли й е студено, колко ли много тя се нуждае от помощта му; и в крайна сметка той потропал на вратата: “Пусни ме да вляза!” Обаче жената на свой ред отвърнала: “Прабху, след залез слънце е… Добре съм си. Не се нуждая от помощта ти. Благодаря ти и за прасадама, и за всичко… Добре съм, ще се справя.” Ала накрая прабхуто не могъл да понесе, че няма как да помогне на тази жена, и разбил вратата насила. И що да види? Вместо млада жена там седял стар брадат свами. Вясадева се бил завърнал в облика на жена, за да го изпита.

Това е класическа история, описваща ситуацията; как мислите за нещо и започвате да се въвличате в ситуацията все повече и повече. А сетне идва пълната забрава. Пет минути – цял час. Една малка частица от живота ми – и всичко е отнето.

Първият проблем е, когато започнеш да си мислиш: “Да, знам, че мая е много силна. Но все пак, нека я изпитам, нека се сдобия с по-дълбоко разбиране за силата й.” По подобен начин трябва да изграждаме добро, съвършено съзнание, което също е възможно. Не само грешки можем да изграждаме в ума си, можем да изградим и по-добрата страна. Ако наистина сме позитивни, дори да ни споходи някоя трудност, ще сме концентрирани върху решението на проблема. Даже да допуснем някакви грешки  – защото ние сме човешки същества и в процеса на пречистване неминуемо ще има грешки – ала не бива да се фокусираме върху грешките, трябва да се фокусираме върху решенията. Защото забравим ли да виждаме Кришна в дъното на цялата история, всичко е съвсем безнадеждно. Но когато виждаме прекрасно синьо сияние в края на този тунел, тогава ще тичаме все по и по-бързо да го достигнем.



Leave a Reply