Sharanagati

Дани: Въпросът ми е свързан с темата на лекцията, в която се обсъждаше яденето, пиенето, дишането и молитвата. Без храна човек може да издържи няколко седмици, след това умира. Без вода може да изкара по-кратко, без да диша – дори още по-кратко. А като не отделяме кой знае колко внимание на молитвата, излиза, че всъщност вече сме мъртви.

Тиртха Махарадж: Така е. Дори не сме се раждали.

Дани: Та ако може Гурудев да каже нещо повече за този специфичен вид смърт, в която се намираме.

Тиртха Махарадж: О, аз мислех, че трябва да говорим за живота!

Молитвата е много фин енергиен канал. Затова на онези, които са твърде обусловени от материята, им е много трудно да повярват, че го има. При все това той съществува. Истината никога няма да бъде компроментирана от вашата липса на знание. И ако се стремим да получим някакво вдъхновение, да преживеем нещо на това ниво, тогава ще можем да го споделим и с останалите.

Но във всички традиции се знае, че без първо да умреш за материята не можеш да се родиш наново в духа. Това е трансформацията, която търсим. Колкото по-фина е енергията, толкова по-голямо е постижението. В началото правим малки стъпки, а си мислим, че сме постигнали нещо велико. По-късно ще извършвате огромни скокове, а ще си казвате: “Ах, не съм постигнал нищо.” И това е правилният начин, верният път на развитие.

Но отново ще кажа: какво ли бихме могли да опишем с думи за това?! Опитайте. Повтарянето на мантри или молитви е като благославяща мълния. Когато докоснете своята мала, сякаш вселенските енергии вибрират между пръстите ви. Кришна свири петата нота на флейтата си, а тя е нотата на божествената любов. И ние отвръщаме на зова Му. Така че молитвите са велика наука. Бъдете безкористни в тях. Не бива да започвате и да завършвате със себе си. Стремете се да забравите себе си. Тогава ще видите резултатите.

Това наистина е въпрос на живот и смърт. Защото каквото и да съществува, то е част от играта на илюзията. Всичко тук ще свърши, всичко! Кое ще остане? Не много. Но което не е много според материалните стандарти, е изключително значимо според духовните. Затова не бива да тичаме след фантазии от сорта на: “Аз съм велик учител! Аз съм велик светец! Аз съм това и онова! Имаме най-големия храм в София! И най-голямото его на планетата земя.” Каква е ползата от велики материални постижения? Ще ги изгубите. Каквото не дадете на Кришна, ще го изгубите. Затова по-добре да отдадем заряда от енергия, която генерираме чрез мантруване и молитви, посвещавайки я на другите и поднасяйки я обратно на Кришна.

Затова най-добрата молитва е възхвалата. Не е молитвата когато желаеш нещо или когато искаш да избегнеш нещо. Ако погледнете “Шримад Бхагаватам” осемдесет процента от молитвите там са възхвали. И ние не разбираме защо, толкова е скучно, отново и отново се повтаря все същото: “Толкова си велик, толкова си прекрасен, толкова си извисен…” Защо толкова много се набляга на това? Защото това е най-добрата молитва. Това е животът.

Но както се казва, с един задник не можеш да яздиш два коня; не можеш да живееш и за света, и за Господ. Първо трябва да умрем и след това ще се родим наново. А родите ли се наново ще видите, че всъщност не сте умирали. Отначало, когато сте много дръзки и силни, си мислите: “Без риск няма печалба!” После, когато вече не сте толкова начинаещи, ще разберете: “О, рискувам всичко, а не печеля нищо…” Това е нивото садхака – практикуваш, практикуваш и усещаш: “О, Кришна ми отне това фалшиво схващане, Кришна ми отне онова постижение; а какво ми даде?!” Обаче сетне, по-късно, когато постигнете целите си, ще разберете, че всъщност рискът е никакъв, а получавате всичко. Защото Той е милостив Бог. Когато сте си мислели: “Трябва да рискувам нещо”, Той е пъхвал парите в джоба ви, за да си купите хляб. Няма риск. И печелите всичко. И не става въпрос само за хляб, а за чапати!