Sharanagati

(продължава от предишния петък)

Третата точка в списъка с неблагоприятни практики е: “Не приемайте твърде много ученици.” Какво означава това? Представете си как се втурвате да се присъедините към дадена мисия и изведнъж затварят вратата под носа ви: “Съжаляваме, закъсня. Няма повече милост.” Това би било ужасна картина, нали? Все пак, това е една защитна система за учителите, за гуру. И тя определено идва непосредствено след истинската сат-санга. Защото ако някой е на нивото на истинското общуване, той може да дойде по всяко време. Ако някой е на илюзорното ниво, по-добре да си стои отвън. Какво донасяте в мисията? Своите проблеми, своите илюзии, материалните си амбиции, обусловеното си битие? Или готовността си да служите, своята посветеност, силата на съществуването си. Ако ще идват глупци, по-добре да не идват. Затова на учителите се препоръчва да не приемат твърде много ученици. Защо? Защото единството на духа е много важно. И каква била практиката във времената на Чайтаня Махапрабху? Един учител и неколцина ученици, които на практика живеят заедно, култивирайки преданото служене по много съкровен и интензивен начин. Така че това е едно защитно напътствие към учителите: “Не приемайте прекалено много ученици!” Но знаете, живеем в Кали Юга, а Кали Юга е като карнавал, всичко е обърнато наопаки. И Рупа Госвами е забравил да добави още една точка в своя списък: “Не колекционирайте прекалено много Ролс-Ройси”. Защото имало един прочут велик гуру, който събирал Ролс-Ройси – колекционирал не само ученици, но и коли. Бил събрал 64, така че е имал вкус.

Въобще събирането – понякога, живеейки в този материален свят ние си мислим, че натрупването на блага ще е добре за нас. Ако имаш пари, всеки приема думите ти за истина, нали? Няма значение, че може да са пълни глупости. Така че живеем в много странна епоха, всичко е надолу с главата. Но добре, садху не натрупват материални блага, обаче понякога трупат ученици. И тогава съревнованието се осъществява на друго ниво – кой има повече ученици, чий храм е по-висок? Или кой е повече расика – това е окончателното съревнование. Това е грешка, човешка грешка, която трябва да бъде избягвана.

И така, когато станете велики ачарии, гуру и свами, и когато мнозина ви последват – или дори и да са малцина, няма значение – ако някои новодошли, искайки да проучат профила ви, попитат: “Бихте ли казали колко ученици имате?”, какъв ще бъде вашият отговор?

Парамананда: “Аз нямам ученици, имам само учители.”

Свами Тиртха:  Това е добър отговор. С него можете да разочаровате глупците. Защото понякога хората са склонни да съдят за качеството ви според някакви материални стандарти. И един ученик е достатъчен, стига да е на място. Не като глупците и мързеливците, които просто се навъртат наоколо. Така че въпросът не е в бройката, а в качеството. Един е достатъчен. Но от друга страна, един ваишнава трябва да колекционира. И всъщност, понеже говорихме, че в крайна сметка всичко е въпрос на вкус, трябва да бъдете най-добрите колекционери, най-запалените колекционери. Защо? Защото тази ваша колекция е цветното приношение към Бога. Не можем да поднасяме повехнали цветя на олтара. Но Кришна също е добър колекционер. Разбира се, ние не можем да подражаваме на Неговата колекция, защото тя е извън представите ни.

След това, четвъртото правило е: “Недейте да изучавате, цитирате и тълкувате твърде много писания”.

Према: Това го следваме.

Свами Тиртха: Но защо е казано? Понеже хората обикновено много се гордеят със своето знание. Така че ако събирате какви ли не видове смайваща, впечатляваща информация от различните шастри и я използвате за източник на гордост, това е просто безвкусно. Защото всъщност ние търсим онова единствено нещо, което добием ли, сме постигнали всичко. Така че информация не стига; нужна е трансформация. Ако погледнем най-съществените философски въпроси – те са записани в книгите, но още по-точно са записани в сърцата на великите светци.

(следва продължение)