Sharanagati

Уддхава каза: „Мой скъпи Кришна, мъдреците във Ведите проповядват множество различни пътища и процеси, водещи към окончателно освобождение. Чудя се дали можем да си избираме сред тези различни пътища или един сред всички тях е най-подходящ?”[1] В действителност тази и много други глави са разговор между Кришна и Уддхава. Затова тази част е наречена „Уддхава Гита”. Съществуват много Гити, не само „Бхагавад Гита” когато Кришна говори на Арджуна, но ето я, например, тази „Уддхава Гита”. Уддхава е много близък приятел и слуга на Кришна. Той обединява различни настроения, различни раси в отношенията си с Върховния и от време на време задава различни въпроси и обсъжда различни теми, споменати по-рано в други части на писанията. Тук отново става дума за различията и многообразието на процесите за себереализация. И така, дали можем да си избираме сред тях с еднакъв резултат или съществува само един, който е най-подходящ?

Тъмният Бог отвърна: “Моето послание, познато като Ведите, съдържащо посветеността към Мен и религията, бе унищожено по време на пралая, разрушението на света. Но в началото на следващото сътворение Аз отново го предадох на Брахма. Брахма предаде същото послание на своя син, Сваямбхува Ману, и в началото на сътворението седемте мъдреци, като Бхригу и останалите, взимащи участие в сътворението, получиха от него ведическото знание. Светците предадоха това знание на предците, на техните потомци, на полубоговете, данавите, гухяките, човешките същества, сиддхите и чараните, както и киннарите, нагите, ракшасите, кимпурушите и останалите.” И така, всички различни класи живи същества по някакъв начин са получили божественото познание. “Споменатите тук се различават по своите природни наклонности, тъй като раждането и животът им се намират във властта на различни в пропорционалността си гуни като добродетел, страст и невежество. Затова нравът им и начинът им на мислене са различни. В съответствие с това и техните тълкувания на Ведите също са различни.” И така, в съответствие с влиянието на гуните, вашата природа, мисли и умствена структура се различават, и тълкуванията също ще бъдат различни. Посланието, което се дава, е едно и също, но всеки го възприема според възможностите си. Според възможностите си му и отговаря. Духовно развитие означава да даваме все по и по-адекватни отговори на предизвикателствата на ежедневния живот и на вникването в шастрите.

“Според наклонностите на различните хора, тяхното виждане и разбирането им, тяхната парадигма и мироглед също се различават. И тъй като познанието или духовната наука се препредават посредством традицията, виждането на някои е било изопачено, на други е станало еретично.” Ерес. Ерес е възможна там, където има догми, нали така? Ерес означава да изоставиш утъпкания път, поставяйки началото на нещо ново – изоставяш едно, а започваш да се придържаш към нещо ново. Но ако няма догми няма как и да се отклониш. Защото ако нещо не съществува, няма как да го изоставиш. Хиндуистката структура на духовната наука на практика е много недогматична. Практически има съвсем малко основни догми, като например съществуването на душата – ала дори и това се оспорва в някои школи, които твърдят: “Душа всъщност не съществува.” Разбира се, ние наричаме това ерес, но ако разгледаме цялостната структура, тогава това е част от играта, учения на една от школите. Картината на индийската мисъл е много пъстроцветна – можете да се натъкнете на толкова много крайни школи, наистина крайни! Затова е толкова трудно да се открие, така да се каже, златният среден път. Затова и Уддхава пита кой е верният път.

(продължава следващия понеделник)