Sharanagati

“Напълно украсени като ваишнави, Харидас и Премадас пристигнаха в обителта на Пандит дас Бабаджи. На челата им сияеше гопи-чандан[1],  триредни нанизи от зърна туласи[2] украсяваха шиите им.”[3] Това са външните символи на един ваишнава. Много хора съдят по външните символи: “О, той има тилак, добре!” Или: “Той има кантимала[4] – сигурно е ваишнава.” Но знаете ли, започва да се превръща в мода да се носят някакви нанизи. Веднъж в автобуса видях един човек с красив триреден наниз с мъниста от туласи на шията. Помислих си: „О, навярно е ваишнава!”, затова понечих да го доближа и да подхвана разговор. Заговорихме се и най-сетне аз рекох: “Кажи ми нещо за твоето герданче?” а той отвърна: “О, подари ми го приятелката ми. Много е хубаво, много си го харесвам!” Тъй че понякога външните признаци могат да ви подлъжат. Идва някой облечен като ваишнава – да речем в роба на санняси[5] – но ако той ви говори глупости, трябва ли да го слушате или не? Недейте да съдите по външното. И недейте да мислите, че ако сте си сложили кантимала на шията сте постигнали съвършенство. Не смятайте, че като сте получили посвещение, сте завършени преданоотдадени. Това е само началото, приели са ви в школата. Да влезете в университета не е последният изпит. Да се запишете не е еднозначно на това да ви дадат диплома. Не забравяйте, посвещението е едва началото. Не е краят. Не съдете по външните признаци.

Разбира се, има някои основни точки, които винаги трябва да следваме. Като например: “Десните им длани неспирно отброяваха божиите имена на джапа-малите в техните джапа-торбички…От устните им излитаха двете имена: “Харе Кришна Харе Кришна…”

Ваишнавите по природа не са склонни да спорят. Приемете това в сърцата си – че ваишнавите по природа нямат наклонност към спор. Има външни признаци, а има и вътрешни. Външните са да имаш тилак, кантимала, да носиш джапа в ръка – това са външни симптоми. Вътрешният признак е, че не обичаш да спориш, по натура нямаш наклонност към свади. Ако някой ти каже: „Ти си пръв глупак”, отвръщаш: „О, да…” Но ако някой каже, че духовният ти учител е пръв глупак, тогава може да спориш. Имаш цялото право да се сражаваш – за него, не за себе си. Или пък ако някой рече: “Знаеш ли, харесвам те, обаче тези типове около тебе, тези ваишнави, не са толкова добри. Те са начинаещи!” Това може и да е така; въпреки всичко ако има някакъв скрит, замаскиран критицизъм, не бива да слушате. Защото ваишнавите ги има по две причини: едната е да им служим, а втората – да ги възхваляваме. Кришна ни дава ваишнавите, за да им служим и да ги възхваляваме. Не да се караме с тях и не да ги мразим, а единствено по тези две причини.

Ако имате силите да се сражавате – правете го! Но искате ли да практикувате бхакти, тя не се основава на сила. Въпреки това понякога ни се налага да спорим, да се сражаваме. Но недейте да се борите за собствените си цели и идеи, а единствено за сиддханта[6], единствено заради другите.

Съществува очевидно доказателство за покварата в Кали-юга. Преди, а дори и сега в Индия, ако не си религиозен, това ти носи лоша слава. Но тук ако речеш: „Аз вярвам в Бог”, ще ти кажат: “Що за остаряла идея? Трябва да си осъвремениш версията.” Добре, но ако следващият път речеш: “Аз почитам Кришна!” направо ти затварят вратата с думите: “Това е секта!” Тъй че хората нямат никаква представа. Но не се бойте! Преди две хиляди години първите християни са ги погубвали. Хвърляли са ги на лъвовете и тигрите. Тези времена са отминали. Сега просто ти казват: „Какъв глупак си!” Няма проблем, приемаме. Да, глупаци сме, луди сме по любовта на Кришна. Ако някой рече: „Струва ми се че нещо си мръднал”, можеш да му кажеш: “И ти ли забелязваш?! Аз също усещам някакво смущение. И ходя да се лекувам. И срещам мнозина други със същия проблем. Толкова сме щастливи заедно. Пеем, танцуваме и подскачаме високо! И много се смеем… Пък знаеш ли, имам и лекар. Обаче и той страда от същата болест.”

Всъщност ако идете при някой психиатър, в болницата, много е трудно да прецените кой е лекарят и кой пациентът. Защо? Защото всички проблеми отиват при този човек и го претоварват. Особено ако го заливат с проблеми от духовно или ментално естество, това ще има въздействие върху разсъдъка му. Тъй че ако лекарят ви не притежава някаква техника за собствена протекция, или не разполага с източник, от който да черпи, а единствено се налага да дава, той ще се изтощи, ще се преумори. Познавам някои психиатри – имат много тежък живот. По-добре да станем ваишнави. Защото ние също търсим божествената лудост. Дивйон мада! Дивйон мада е божествената лудост. Когато загубиш външно съзнание. Само това „Кришна, Кришна!”

[1] Гопи-чандан тилак – свещена пръст от Вриндавана

[2] Туласи – свещено растение

[3] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

[4] Кантимала – наниз от зърна туласи около шията

[5] Санняси – монах

[6] Сиддханта – същината на учението