Archives

Calendar

June 2020
M T W T F S S
« May    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




18221872_1279640862149773_6237098559136731302_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
Много ви благодаря, че посвещавате ценното си време и внимание на божествените теми. Защото всички сме се събрали заедно да пречистим сърцето си, да извисим съзнанието си и да се съсредоточим върху Бога. Мисля, че божествените звукови вибрации ни помагат да отворим сърцата си. Звукът е магически инструмент; както разбрахме от прочетеното досега, той е начин за преминаване отвъд.  
Ще продължим да четем от книгата на един много възвишен учител, неговото име е Шрила Бхакти Ракшак Шридхар Дев-Госвами Махарадж. Бхакти означава, че той принадлежи на школата на предаността, ракшак означава „защитник”, а шридхар значи „който притежава най-голямото богатство”. Така че той бил такъв учител, който е способен да закриля най-безценното съкровище на предаността. 
„Поглед с очите на душата”. Това е беседа между неколцина предани и Негова Божествена Милост. И така, има въпрос:
„Гурумахарадж, имам един въпрос за Туласи Деви. Бхактите тук в този матх твърдят, че дори тяхната джапа-мала да не е направена наистина от туласи, когато мантрувате върху броениците им по време на посвещението, Вие превръщате зърната в туласи-мала. В крайна сметка, важно ли е броеницата да е направена от туласи или не?”[1] Туласи е свещен храст, посветен в божествено служене на Кришна. „Шрила Шридхар Махарадж отговаря: „Съществува по-висше духовно съображение. Има светско, а има и обожаемо. Ако искам да изразя почитта си към нещо, а смятам, че то е със земна природа – това би било оскърбително. Ако смятам, че онова, което трябва да обожавам, е просто камък; ако считам гурудева за обикновен човек; ако гледам на ваишнавите като на брамини, шудри и т.н. – тоест, според общественото им положение – ако считаме водата, умила лотосовите нозе на Бог Вишну или на ваишнавите за обикновена вода; или ако считаме, че Господарят на всичко, Богът на всичко, Вишну, е просто един от многото богове, тогава ще трябва да идем право в ада. Така е казано в „Падма Пурана”. А в „Шримад Бхагаватам” четем: душа, която се самоотъждествява с тялото, или счита, че „тази съпруга и тези деца са мои”, или си мисли, че „нашият обожаем обект е нещо материално”, или смята, че „материалният елемент вода е онова, което е пречистващо във всички свети поклоннически места”, тогава тя може да бъде считана за магаре, каквото се използва, за да носи храна на кравите! Затова трябва да спрем да идентифицираме духовното с материалното. Нуждаем се от духовното, не от материалното – безапелационно трябва да разберем истинското положение на нещата.”
Това означава, че всички ние, като човешки същества, имаме шанс. Този живот, това тяло, тези обстоятелства, с които разполагаме, са шанс. Можем да оползотворим този шанс и да достигнем до по-високо ниво на съзнание и разбиране. А можем и да злоупотребим с възможността и да я пропилеем. В коя посока да поемем? Нека разграничаваме материалното, което ще погине, от духовното, което е вечно – него нека да търсим. Един музикален откъс може да има начало и край. При все това звукът е нещо вечно и докосвайки вашия инструмент, вие докосвате вечния звук, а той се спуска. Нашата опитност, нашата душа също е инструмент. Ако е пречистен, ако е фино настроен, при досега на един виртуозен майстор този инструмент ще зазвучи много красиво. По същия начин и ако един съвършен учител докосне нашето пречистено сърце и душа като инструмент, те ще отекнат много красиво. Може краткият миг, в който ще зазвучи тази музика, да отмине. Но вечният звук ще остане. Божествената любов е вечната мелодия, която всички искаме да чуем, да слушаме, да се влеем в нея. Единственото ни задължение е да се пречистим достатъчно така, че да се включим в това прекрасно пеене и танцуване. 
И така, отвъд материалното отражение на обектите нека виждаме оригиналната им позиция. Едно свято място не е някаква физическа площ, един божествен звук не е просто движенето на устните. Нито пък чистият предан е обикновен човек. Има външна форма, а има и вътрешен смисъл. И не само у тях, но също и у вас. Вие имате външна форма, но имате и вътрешен смисъл, съкровена същина. Тази своя вечна страна нека да търсим. Именно заради това трябва да добием способността да виждаме с очите на душата. 
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба” Глава трета „Поглед с очите на душата” от Шрила Шридхар Махарадж

 



Leave a Reply