Sharanagati

 “О най-добър сред хората, Арджуна, личност, която не се смущава от щастие и нещастие, и е непоколебима и в двете, със сигурност е достойна за освобождение.”[1]

Простичък стих, сериозно послание. Целта, според този стих, е освобождението – да се намери пътят извън този материален лабиринт. Знаем, че това не е най-възвишената цел. Има ли нещо отвъд освобождението? Кое е то? Бхакти е отвъд освобождението. Божествената Любов е отвъд освобождението. Ала тук преминаваме през един постепенен процес. Кришна дава напътствия на Арджуна и най-напред Той обсъжда тази елементарна, простичка цел – освобождението. Разбира се, това е изключително висша цел! Но най-напред трябва да разберем, да научим как да постигнем освобождение, а сетне можем да продължим нататък.

Така че в действителност този стих ни учи как да се избавим от оплитанията. Да се покриват определени формални стандарти не е достатъчно. Пълно съвършенство означава да можем да посветим душата си, сърцето си. Опитвали ли сте някога да свършите дадена работа като задължение, и да свършите същата работа като любящ дар? Едното не носи никакво вътрешно удовлетворение; второто крие специален вкус. Ще почувствате как на гърба ви изникват криле. Ето така трябва да плачем ако някой иска да ни отдалечи от храма. Понякога нашите задължения ни извеждат от храма, отдалечават ни от духовните ни практики; но плачете! Търсете с плач правата си. Защото ние искаме да намерим пътя навън, ала не от храма, а от оплитането на материалната илюзия.

Обаче това няма да се случи без известни жертви. Не можете да яздите два коня с един задник. Или служите на Бога, или на кучето[2].

Ето защо, за да се постигне това освобождение, макар то да не е най-висшата цел, дори само заради това трябва да бъдем умиротворени. Затова трябва да търсим своя вътрешен покой. А най-добрият начин да постигнем вътрешен покой е да намерим вътрешната си връзка, дълбоката си вътрешна връзка.

Мисля, всички ние познаваме тези състояния щастие и нещастие. Кое от двете познавате по-добре? Кое от тях е ваш по-неразделен приятел? Щастието или нещастието? Обикновено когато задавам този въпрос, под определена възраст хората отговарят: “Щастието!” А след определена възраст казват: “Мъката.” И така, нашето разбиране се променя с възрастта. Онова, което в началото смятаме за голямо щастие, по-късно разбираме: “О, това е било провал, проблем.” А на което сме гледали като на мъчителна за нас ситуация, рано или късно ще разберем, че е било процес на освобождение – нещо, което разтърсва умовете на хората; нещо, което разтърва връзките им. И макар да е тежко, това е нещо много полезно. Защото ако нещо трябва да бъде разтрогнато, то се разтрогва. Но ако трябва да остане заедно, то остава здраво и уверено заедно.

Така че от такава гледна точка няма щастие и нещастие. Не съществува нищо добро и нищо лошо. Ако имаме тази способност, ще виждаме, че всичко в крайна сметка подпомага нашето ясно виждане. Би било много лесно да се свири на тази струна – че животът е страдание. И да се дават евтини обещания: “След освобождението… В следващия живот… В рая… В духовното небе… ще бъде по-добре!” Но нека сме интелигентни. Трябва да бъдем щастливи и удовлетворени сега.

Да бъдем удовлетворени, да имаме този вътрешен покой, да не сме повлиявани от щастие или нещастие означава да имаме една различна, по-висша гледна точка. Ако сме дълбоко свързани с Божественото, нима може да има нещастие? Или илюзорно щастие? Тогава сме дълбоко вкоренени във вечността, в истината, в съзнанието, в ананда. След като сме вечни души, какво значение има, че някой идва или си отива?!

Разбира се това е лесно да се каже. При все това, отделете си време, за да осъзнаете тези думи. Животът е преходен период. Ако искаме да обобщим живота в три думи, много е просто: живей, обичай и напусни. Човешкият живот на земята означава: да живееш, да обичаш и да си тръгнеш. Съвсем простичко е, не е кой знае какво. Затова се казва, че животът е досущ като мост. Недейте да строите къщата си на мост! Мостът служи за прекосяване над бурните води.

При все това си мисля, че би било себезалъгване ако кажем, че нито щастието, нито нещастието имат каквото и да било въздействие върху нас. Веднъж срещнах един човек, който каза: “Дори и себепозналите се души могат да изгубят самообладание понякога.” Обаче каква е разликата? Такава душа бързо си възвръща самообладанието. Той може да се изгуби, да се отдаде на щастие или тъга, на някое въздействие, което го сполита; ала е способен бързо да се съвземе. Така че недейте да очаквате от някое, така да се каже, съвършено създание да бъде като пън – никаква реакция. Или като каменна статуя. Да се постигне подобно балансирано състояние на съзнанието е отвъд нашите очаквания. Но стават чудеса. Бъдете свързани и ще усетите това. И тогава дори да ви споходи някакво голямо щастие, ще си спомняте; или дори да ви сполети голяма беда, пак ще си спомняте.

Точно както персийския шах. Той бил притеснен… е, може би не точно от този стих на „Гита”, но от същата ситуация, която е описана тук: понякога идва щастие, а понякога нещастие. Какво да стори човек? И така, той решил: “На оногова, който ми донесе вълшебен пръстен, който ще ме избави както от страданието, така и от еуфорията, ще дам половината си царство.” Първи дошли министрите. Те носели най-скъпоценните пръстени, каквито има на земята. Махараджата ги разглеждал и ги захвърлял: “Това не е вълшебният пръстен!” Сетне дошли магьосниците с всевъзможни магии и заклинания, направени върху специалните камъни на пръстените, които носели. Царят ги разглеждал и ги захвърлял: “Не е това!” Всеки си опитал късмета – без никакъв успех. Докато най-накрая дошъл един овчар, млад човек със съвсем обикновен пръстен. На него нямало нито камък, нито магическо заклинание, бил съвсем прост и евтин. Поднесъл го на царя. Отначало царят бил смаян: “Кой си ти и какъв е този нищожен пръстен, който си ми донесъл?” Но после си сложил очилата и започнал внимателно да разглежда пръстена. Сетне ненадейно се усмихнал и го сложил на пръста си. И обявил: „Половината ми царство да се даде на този овчар.” Министрите и магьосниците били удивени. Боели се да попитат, ала в крайна сметка някой се престрашил: “Кажи ни, защо това да е вълшебният пръстен?” Тогава царят отвърнал: “Вижте, той е съвсем простоват отвън, обаче вгледайте се внимателно какво има отвътре.” Той подал пръстена на другия човек, който прочел, че гравирано върху пръстена имало едно кратко изречение: “И това ще отмине.”

Носете този вълшебен пръстен на ръката си и тогава ще бъде много лесно да сте умиротворени в ума си.