Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Манджари: Змията е много интересен символ; може да представя нещо добро, нещо лошо, а вероятно и други неща. Бихте ли казали моля повече за това?

Свами Тиртха: Да, съгласен съм, змиите са много необикновени същества. Хората изпитват някаква боязън от змии. Обикновено не ги харесваме, особено ако са твърде близо до тялото ни. Може да харесвате елегантни обувки от змийска кожа, но само си представете змия да лази по тялото ви – неприятно усещане е, нали? И например в Индия живее по-голямата част от змиите на тази планета Земя. Затова там те имат доста дълбоко разбиране по отношение на змиите. Но както ти каза, те представят, така да се каже, и добро, и лошо; и много позитивни, и много опасни аспекти. Диетата им, например, е много интересна. Обикновено големите змии поглъщат, да речем, цяла коза наведнъж. Изяждат всичко и после започват да храносмилат – бавно, малко по малко. Това е интересно; но друг интересен факт за змиите е, че и те харесват една истинска супер-храна – млякото. Млякото е една от любимите храни на йогите и на змиите. Затова има опасност, ако например някое бебе се е насукало с майчино мляко и след това заспи, изведнъж да дойде змия. Свежото мляко е вътре в коремчето на бебето и змията е готова да тръгне след млякото, влизайки през устата на бебето. Затова, ако живеете на подобно място, по-добре да имате мангуста в дома си. Защото те могат да пазят дома ви и бебето ви от змии, тръгнали да търсят мляко.

Но освен в биологията и ежедневния живот, млякото и змиите са споменати и в традицията: мляко, докоснато от езика на змия, се превръща в отрова. По същия начин, дори святото послание или разговорите за Кришна, Всевишния, ако са предавани от неверни хора, нектарът им се превръща в отрова. Затова е казано: шраванам наива картавям[1] – недейте да слушате такива беседи от невярващи люде.

Има и определени нива във вселената, които са населени от змиеподобни същества. Те също така са много свързани с историята на „Бхагаватам”. Защото в началото един брамин медитирал в своята колиба; тогава цар Парикшит влязъл и се обидил, че не му било обърнато внимание, затова хвърлил една умряла змия върху светеца. Това била причината за всички последици, като се започне с проклятието и т.н. Така че цар Парикшит умрял заради проклятието, свързано със змия, и от змийско ухапване. Затова неговият син започнал да прави сарпа-ягя – да принесе в жертва, да унищожи тези змии. Ала накрая решението се оказало друго, препоръката била друга: да приемеш своята карма, да приемеш дори проклятие и да оставиш всички да си живеят на мира.

Кундалини-шакти също се описва като змия вътре в тялото. Тя е общата, универсалната сила на живота, дадена на индивидите. И чрез духовна практика можете да извисите нивото на тази сила, на това съзнание. До такава степен, че вашата шакти, силата на живота ви, да достигне до най-висшето стъпало на вашата система от чакри. Това се нарича просветление, или състояние на транс. А в йога кой олицетворява това съвършено състояние на съзнанието? Правилно, Шива. Шива също е голям приятел на змиите. Ние едва ли можем да търпим змии да лазят по тялото ни, но на него това много му харесва. Той носи змии около шията си като шал, като украса.

И мисля много пъти сме говорили, че бог Шива също така олицетворява гуру-таттва. Понеже той винаги е потънал в медитация. Ще го видите с две очи плюс трето – третото око. Той винаги е съсредоточен. Понякога третото му око е затворено, друг път е отворено, но това е различен случай. Тъй или инак, той е несмутен, макар змиите да са навсякъде по тялото му. Имам един приятел йоги, имам предвид бхакта, обаче от йогийски тип. И в Навадвип, който на практика се намира на брега на Ганг, в градината на Шридхара Махарадж също има змии в градината. Знаете, хората се боят от змии. Но този мой приятел йоги ги хващаше с голи ръце. Местните бхакти бяха много уплашени: „О, какво ли ще стане!” Ала той беше много смел и пазеше останалите от змиите. Може би беше получил благословии от бог Шива.

Добре, щом бог Шива представя гуру-таттва и съвършеното състояние на съзнанието, тогава кои са змиите около него? Змиите са учениците. Те винаги шават, винаги идват с някакви проблеми: „Гуруджи, пък това, пък онова.” Змията никога не може да остане на едно място, все мърда с тези нейни необикновени движения. Но Шиваджи е несмутен. Той не помръдва. Не се разклаща от необичайния принос на учениците. Така че може би нашето съзнание като ученици е винаги в такова вълнообразно, колебаещо се, извиващо се, промъкващо се настроение, но на съвършеното ниво съзнанието ви би следвало да бъде несмутено.

(следва продъжение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 6.17.40