Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 вечер, София)

Какво можем да кажем? За щастие нашият любим Бог е по-силен от нашата съпротива. Казва се, че Неговата милост е безгранична. И Той е готов да упражнява тази безгранична милост по безгранични начини спрямо Своите предани. Трябва да станем подходящи кандидати за проявата на тази милост. И нека най-напред си припомним, а след това и да запомним значимостта и красотата на духовния процес.

Миналия път разбрахме, че отдаването, служенето и посветеността всичките се случват благодарение на вярата, шраддха. За мнозина шраддха означава несигурност. Ако не знаят нещо със сигурност, те го вярват – и това се нарича шраддха за много хора. Но то е слаба, много слаба дефиниция. Шраддха в общ, теологичен смисъл означава твърдата убеденост, че служейки на Бога, всички останали задължения са осъществени. Теоретично това звучи добре и може би удовлетворява ума, но всъщност не носи удовлетворение на сърцето. То е едва наполовина мотивиращ фактор.

Но една по-висша дефиниция за вяра се доближава повече до смисъла, и това е вечно-нарастващото духовно щастие и удовлетворение, което можете да извлечете от възхвалата на срещата на Божествената Двойка Радха и Говинда. Това е сложна дефиниция. Но за какво става дума тук? За някаква среща? За щастие? И за извличане – но как всичко това се събира в едно? И така, вярата е вечно-нарастващо щастие. Не е някакво несигурно вярване, а е все-нарастващо щастие. О, това определение се доближава повече до същината. Бихте ли искали да имате такава вяра? Да! Аз бих искал! Първо – тя ще расте; второ – ще донесе като резултат щастие. А кой е източникът? Източникът са вашите действия. Така че духовното щастие е резултат, то не е цел. Често допускаме грешка – мислим си: „щастието е целта на живота ми“. Хуквате след него и никога не го постигате. Защото то не е цел, то е последица от нещо. Каква е причината за удовлетворението на душата? Това е възхвалата. Ако възхваляваме, резултатът ще бъде много положителен.

Обаче какво да възхваляваме? Трябва да възхваляваме най-добрата тема, най- смислената, заслужаваща цялата възможна прослава – а това е срещата, божественото единение на Радха, божествената любов, и Говинда, божествената красота. Красота, любов, щастие… – това е нашата мантра, нали? Харе, Кришна, Рама! Любов, красота, щастие! Ако повтаряте това многократно, ще го постигнете.

Та това е вярата; тя не е някакво мъгляво вярване, а е вечно-нарастващото съкровено духовно удовлетворение, което е резултат от прославата на божествената среща. И ако се нуждаем от отдаденост, ако се нуждаем от служене, ако се нуждаем от посветеност в живота си – посредством шраддха, посредством този толкова мощен инструмент, можем да постигнем и осъществим всичко.

(следва продължение)